В плен на магията

Елодия.

Този път обаче не успя да проникне в мен, защото магията ми я отблъсна. Призракът й отлетя на няколко крачки и започна да размахва ръце във въздуха.

— Съжалявам, съжалявам! — оформи с устни. — Много бързах. Ритуалът не е в училището. Намира се у Лара!

— Какво?

— Тя разбра, че идвате. Не знам как и откъде, но научи. Софи, те всички са демони! Всички деца, които бяха тук. Превърна ги в демони до едно!

В „Хеката“ имаше повече от сто деца, когато избягахме.

— Къде е Лара?

— При ямата. Все още работи върху няколко от тях.

Потреперих, когато чух думите „работи върху“.

— Как си, Изи? — попитах.

Тя все още бе облегната на гърдите на Кал, но сега е мрачно изражение бръкна под сакото си и извади парче демонично стъкло:

— Добре съм.

Съмнявах се, но въпреки това й протегнах ръка.

— Ще използваме магия за преместване, която ще ни отведе направо при дупката. Когато стигнем там обаче… — огледах всички един по един — Очаква ни нещо лошо. Вероятно дори по-зле от лошо.

— Все някак ще го понесем — заяви Кал.

— Да — съгласи се Джена с несигурна усмивка. — Достатъчно сме корави.

Стиснах силно ръката й:

— Точно така, по дяволите!

Сгушихме се един в друг. Бях уморена от всички тези магии, но и този път усетих познатия порив на вятъра.

Приземихме се и мигновено разбрах, че сме улучили точното място. Зъбите ми буквално звънтяха, а кожата ми болезнено се опъна от магията, която пулсираше наоколо ни. Отворих очи и съзрях зеещата дупка, при която вече бяхме идвали с Арчър през лятото. Тогава тя бе просто голям ров в земята. Сега от нея се излъчваше ослепително зелено сияние. Лара се бе изправила на ръба. В ръцете й видях изпомачкано парче пергамент и сърцето ми направи салтомортале. Ритуалът! Скочих на крака. Зад гърба си чувах далечен лай и ръмжене. Вероятно имахме само няколко минути, преди няколко от демоните на Лара да се метнат върху ни.

В този миг застаналата от другата страна на кратера Лара ме забеляза. На лицето й, осветено от отвратителното зелено сияние, играеше зловеща усмивка.

— О, Софи. Предчувствах, че ще те видя отново.

Ако смяташе, че имам намерение да си дърдоря със злодея като по филмите, много грешеше. Веднага вдигнах едната си ръка, а с другата се пресегнах за гримоара отзад на кръста ми. Предстоеше гигантска магическа експлозия, която щеше да вдигне всичко във въздуха.

Магията се събра около петите ми, сякаш извираше от кладенец, стрелна се през глезените ми, нагоре през краката и гърдите, плъзна по ръцете и от пръстите ми започнаха да изскачат искри.

— А, да — подхвърли Лара и притисна ритуала към гърдите си. — Убий ме. Унищожи ритуала. Затвори ямата. След това всичките ти приятелчета демони отново ще станат като преди.