Портата на дявола

– За нещо като програмата СЗИ ли говорим? – попита Кърт, като имаше предвид Стратегията за защитна инициатива. – Нещо, което може да сваля ракети?

– Нещо такова – каза капитанът. – Работата е там, че не знаем. Но е възможно.

– И защо някой ще удря случаен товарен кораб насред Атлантика? – попита Кърт.

Преди някой да отговори, лампичката на интеркома светна, а свързочният офицер заговори:

– Повикване за вас, капитане. Директор Пит.

– Включи го на високоговорител – нареди капитанът.

Говорителят изпращя за секунда и после прозвуча гласът на Дърк Пит.

– Знам, че при вас е късно, джентълмени, но доколкото разбрах, още сте будни.

– Тъкмо обсъждахме събитията – каза Хейнс.

– Аз пък обмислях един въпрос, който ме занимава, откакто всичко това започна – каза Кърт. – Защо ще удрят товарен кораб насред Атлантика? За какво говорим – за пиратство или за елекромагнитно оръжие.

– Мисля, че мога да отговоря на въпроса ти – каза Дърк. – Хирам Яйгър прави проучване, за да установи каква мощност е необходима и какви трябва да са възможностите на това оръжие, но когато го попитах от какво се нуждае човек, който иска да създаде подобно нещо, той отговори – от много.

– Много ли? Много какво?

– От всичко по много – отвърна Дърк. – От много енергия, от много материали и от много пари. Повече, отколкото някой би могъл да придобие лесно. В случая „Кинджара Мару” вероятно е бил мишена заради товара си от покрит с титан итриево-бариев меден оксид. Това е високотехнологично, ужасно скъпо съединение, което се използва за изработването на невероятно мощни свръхпроводими магнити.

– И тези магнити могат да се използват за направата на енергийни оръжия – предположи Кърт. – Също като онова, което според Гамей е ударило кораба.

– Точно така – потвърди Пит. – В общи линии тези свръхпроводими магнити са съществена част от всеки проект, свързан с енергия при високо напрежение. Нормалните магнити създават твърде много топлина при високоенергийни нива, но свръхпроводимите провеждат енергията, без почти никакво съпротивление.

Джо заговори:

– Звучи сякаш някой е адаптирал тази технология за военни цели.

– И Яйгър мисли така – каза Пит. – А и тестовете на Гамей върху пробите от „Кинджара Мару” са недвусмислени.

– А имате ли представа кой стои зад това? – попита Кърт.

– Още не – отговори Пит. – Може да е терористична групировка, някоя войнствена нация или фракция. През последната година имахме сблъсък с китайската триада заради биологично оръжие, така че всичко е възможно.

– Ами парите? – попита Кърт. – Щом това нещо е толкова скъпо, трябва да има някакви следи от покупката.

– Търсим – каза Пит. – Засега успяхме да открием мащабни покупки на различни свръхпроводими материали, извършени от десетки компании, но като че ли са просто прикрития. Изглежда сякаш някой се опитва да обере от пазара по-мощните свръхпроводими материали.

Кърт погледна към Джо, после към капитана. Пит продължаваше да говори:

– Проблемът е, че всички стари покупки водят към компании прикрития, които пък оперират като подизпълнителни на други компании прикрития. Парите идват от неустановени източници, а фиктивните компании са били закрити веднага след приключването на сделката. Това прави проследяването много трудно. На повърхността всичко изглежда законно. Хората са си платили, няма нищо нередно. Никой не е прецакан, поне засега.