Град на небесен огън

Рафаел не довърши и Саимън проследи погледа му. В продължение на един миг виждаше само пелена от синя светлина, а после тя се отдръпна и той зърна Клеъри, легнала на земята. В ушите му изведнъж се разнесе бучене, сякаш кръвта се бе качила в главата му. Клеъри беше неподвижна и бледа, пръстите и устните и имаха тъмен, синкаво лилав оттенък. Косата и падаше на провиснали кичури около лицето, под очите и имаше сенки. Носеше разкъсано, окървавено боино облекло, а до ръката й лежеше меч на Моргенстърн, с украсено със звезди острие.

Магнус се беше привел над нея, допрял до бузата и върховете на пръстите си, които грееха със синя светлина. От другата и страна бяха коленичили Джослин и Люк. В този миг Джослин вдигна глава и го видя. Устните и оформиха името му, ала Саимън не чуваше нищо от бученето в ушите си. Мъртва ли беше Клеъри? Изглеждаше мъртва или поне на ръба от смъртта.

той тръгна натам, но Люк вече се беше изправил на крака и посегна към него. Улови го над лактите и го отдръпна от мястото, където Клеъри лежеше на земята.

Вампирската природа на Саимън му даваше свръхестествена сила — сила, която той едва сега започваше да се учи как да използва, ала Люк беше не по-малко силен. Пръстите му се впиха в плътта на Саймън.

— Какво е станало? — Гласът на Саимън се издигна. — Рафаел…? — Обърна се, оглеждаики се за другия вампир, но той беше изчезнал, потънал бе в сенките. — Моля те — каза Саимън на Люк, местеики поглед от познатото му лице към Клеъри. — Нека да…

— Саимън, не! — излая Магнус. Пръстите му се движеха над лицето на Клеъри, оставяики след себе си сини искрици. Тя не помръдваше, нито реагираше. — Това е деликатно… енергията й е съвсем изчерпана.

— Не трябва ли да е във "Василиас" — попита Саимън, поглеждаики към болничната сграда, от която продължаваше да струи светлина. За своя изненада, на стъпалата зърна Алек, които се взираше в Магнус. Преди Саимън да успее да помръдне или да му даде някакъв знак, Алек се обърна рязко и отново изчезна вътре.

— Магнус… — започна Саймън.

— Саймън, млъкни — сряза го Магнус през стиснати зъби.

Саимън се откопчи от хватката на Люк, само за да се препъне и да се удари в една каменна стена.

— Но Клеъри…

Люк имаше измъчен вид, ала въпреки това изражението му бе решително.

— Клеъри се е изтощила, създавайки целителна руна. Но не е ранена. Тялото й е невредимо и Магнус може да и помогне повече, отколкото Мълчаливите братя. Наи доброто, което би могъл да сториш за нея, е да не пречиш.

— Джейс — каза Саимън. — Алек почувства през парабатаиската си руна, че нещо се случва с него. Нещо, свързано с небесния огън. А Рафаел дрънкаше за леи-линии…

— Виж, битката се оказала по-кървава, отколкото нефилимите очакваха. Себастиан ранил Джеис, ала незнаино как небесният огън се обърнал срещу него. Само че едва не унищожил и Джеис. Клеъри спасила живота му, но все още има работа за Братята, преди той да бъде излекуван напълно. — Люк го погледна с уморени сини очи. — А ти защо си с Изабел и Алек? Мислех, че ще останеш в Ню Йорк? Заради Джордан ли дойде?