Една любов в Париж

Щом стигна до това място, Чарли остави отрязъка с репортажа. Саймън беше отишъл твърде далеч. Чарли можеше да си представи, че в момент на необуздана ярост би могъл навярно да извърши убийство, но и при най-големи усилия на въображението си не можеше да си представи как човек може да върши такова нещо, и то дори не за пари, а просто от любов към спорта, както Саймън го схващаше — защото нещо в душата му го подтиквало да унищожи жертвата си и по този начин да изяви своето аз. Действително ли Саймън вярва на своята теория? Или я е изградил само колкото да напише впечатляващ репортаж? Чарли взе пак отрязъка, макар и с неохота, и смръщи чело. Навярно, продължаваше Саймън, Берже би се заловил само да си играе с тази мисъл, ако обстоятелствата не му бяха тласнали в ръцете неговата жертва. Когато е седял на чаша вино с приятели, често трябва да е обмислял дали ще му се падне случай да убие, и трябва да се е отказвал от намерението си, когато трудностите са му се виждали твърде големи, или пък се е чувствувал сигурен, че ще го заловят. Но когато слепият случай го събрал с Теди Джордан, тогава трябва да му е минало през ума, че тъкмо той е човекът, за когото толкова време е чакал. Джордан беше чужденец, имаше голям кръг познати, но нито един близък приятел, а и живееше сам в една затънтена уличка. Той беше тъмен тип, замесен в контрабандата с наркотици. Ако някой ден го намерели убит, полицията сигурно щяла да предположи, че е паднал в някое сбиване между гангстери. Дори и да не знаела полицията за неговата полова извратеност, след смъртта му сигурно щяла да го узнае и по всяка вероятност щяла да сметне, че е бил убит от някой хомосексуален тип, който е искал повече пари, отколкото Джордан бил съгласен да му даде. Предвид на големия брой хомосексуалисти, изнудвачи, контрабандисти на опиати и другите долни типове, за които щяло да бъде допустимо да са извършили убийството, полицията не щяла да знае върху кого да насочи подозрението си. Пък и се касаело за един нежелателен чужденец и по начало властите щели да се радват, че е бил премахнат. Щели да търсят убийците, но ако издирването не дадяло резултат, бързо щели да се откажат от тях и да препратят преписката в архивата. Берже схванал, че Джордан имал известно влечение към него, затова започнал да го върти, както риболовецът подмамва с въдицата си пъстървата. Уговарял с него срещи, а не отивал. Давал полуобещания, а не ги изпълнявал. А когато Джордан казвал, че Берже само си играе с него, и заплашвал да скъса, тогава Робер отново поставял в действие своя чар и омагьосвал англичанина да има отново търпение. Джордан се смятал за преследвач, а Робер за преследвания, Но Робер се подсмивал. Той вървял по стъпките на Джордан, както ловецът в джунглите ден след ден дебне по дирите на някой плах и недоверчив звяр, докато най-сетне му се представи случай животното да му падне в ръце въпреки инстинктивната си предпазливост. А тъй като Берже не изпитвал към Джордан никакви лични чувства, нито го обичал, нито го мразел, той можел преспокойно да се отдаде на този приятен лов. А когато престъпното деяние най-сетне било извършено и дребният англичанин паднал мъртъв пред нозете му, Робер не изпитал нито страх, нито угризения на съвестта, а само наслада, и то толкова пламенна, че просто го опиянила.