Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
Професорът беше станал техен неофициален екскурзовод, срещаха се всеки петък и той ги развеждаше из музея час или два, след което им купуваше по една кока-кола и басбуса от сергията на Мидан Тахрир. Когато пораснаха, колата и басбусата бяха отстъпили място на редовни петъчни обеди в дома на професора, приготвени от съпругата му, която беше още по-пълна и по-размъкната от него, ако това изобщо беше възможно. Той им даваше книги, показваше им какви ли не артефакти и им позволяваше да гледат телевизия, което, макар да не биха си признали никога, им доставяше най-голямо удоволствие, когато му ходеха на гости.
Професорът по някакъв начин беше запълнил празнотата, оставена от смъртта на баща им. Самият той определено се отнасяше бащински с момчетата. Гордостта, която беше изпитал, когато приеха Халифа в университета, беше по-скоро гордостта на баща със сина му, отколкото на приятел с приятеля. Както и сълзите, които беше изплакал, когато разбра за Али.
Изминаха няколко минути преди да остави лупата и да се обърне.
— Юсуф — възкликна, като видя Халифа, и на лицето му грейна широка усмивка. — Защо не ми каза, че си ти бе?
— Не исках да те безпокоя.
— Глупости!
Прегърнаха се.
— Как са Зейнаб и децата?
— Добре, благодаря. Имаш поздрави от тях.
— А малкият Али? Как е в училище?
Професорът беше кръстник на сина на Халифа и се интересуваше живо от напредъка му в училище.
— Много добре.
— Знаех си. Това момче има мозък, за разлика от баща си. — Той намигна, заобиколи бюрото и вдигна телефона. — Ще се обадя на Арва, че идваме за вечеря.
— Недей. Тази вечер пътувам за Луксор.
— И няма да дойдеш поне да хапнем набързо?
Халифа се засмя. В дома на професор ал-Хабиби нямаше такова нещо като хапване набързо. Представата на жена му за бързо похапване беше само пет ястия вместо десет.
— Нямам време. Минах съвсем за малко.
Хабиби изпуфтя разочаровано и остави слушалката.
— Много ще се ядоса, като разбере, че те е изпуснала. И аз ще го отнеса. Ще каже, че е трябвало да положа повече усилия да те задържа. Ако е трябвало дори да те завлека насила. Нямаш представа какво ме чака!
— Съжалявам, просто реших да се отбия ей така.
— Е, гледай по-често да се отбиваш: ей така — изсумтя професорът. — Напоследък те виждаме доста рядко.
Бръкна в бюрото си, извади бутилка шери и си наля щедра порция в една стъклена чаша.
— Да смятам ли, че законите на Аллах не са се либерализирали, откакто те видях за последно?
— Боя се, че не са.
— Тогава няма да те притеснявам да ти предлагам. — Той вдигна чашата си. — Радвам се да те видя, Юсуф. Много време мина.
Гаврътна шерито на един дъх, оригна се леко, прегърна Халифа и го поведе към масата.
— Виж това.
Върху мастиленочерния плот лежеше парче жълт папирус, много измачкан, с шест колони черен йероглифен текст и в единия ъгъл част от съвсем избледняла глава на сокол, увенчана със слънчевия диск. Хабиби подаде лупата на Халифа.
— Мнение, ако обичаш.
Това беше стара тяхна игра. Професорът изваждаше някакъв артефакт, а Халифа трябваше да разбере какъв е. Детективът се наведе и се взря в папируса.
Напоследък малко съм забравил йероглифите — каза. — Рядко ги използваме в полицията.
Прекара лупата по редовете на текста.
— Една от Книгите на задгробния живот — изказа предположение.
— Много добре! Но коя точно?
Халифа се върна на текста.
— Амдуат? — попита неуверено. И след това, още преди Хабиби да отговори: — Не, от Книгата на мъртвите.
— Браво, Юсуф! Впечатлен съм. Но можеш ли да го датираш?
Това беше по-трудно. Молитвите и ритуалите в Книгата на мъртвите се бяха появили най-напред при царските погребения на Осемнадесетата династия и почти не се бяха променили през следващите хиляда и петстотин години. Самите йероглифи можеха да подскажат някакъв период — стилистиката на знаците се променяше през вековете, — но Халифа не беше достатъчно голям специалист, за да забележи промяната. Единствената възможна улика беше главата на сокола със слънчевия диск и едно име в текста: Аменемхеб.
— Новото царство — предположи накрая.
— Причини?
— Изображението на Ре-Характи. — Ре-Характи беше официалното божество на Новото царство. А Аменемхеб беше типично име за Новото царство.