Спомен за светлина

Неволно се усмихна. Въпреки всичките му оплаквания от Айез Седай, въпреки цялата му настойчивост, че няма да позволи да бъде под тяхната власт, самият той все повече и повече се държеше като тях. Егвийн се приготви да заговори и да овладее нещата… но нещо в павилиона се промени. Някакво… усещане във въздуха. Погледът й беше привлечен към Ранд. Отвън доехтяха звуци, звуци, които не можа да свърже с нищо. Смътно пращене? Какво правеше той?

Споровете заглъхнаха. Един по един владетелите се обърнаха към него. Слънчевата светлина отвън помръкна и Егвийн се зарадва на кълбата светлина, които беше направил.

- Нужни сте ми - каза им тихо Ранд. - Самата земя се нуждае от вас. Възразявате. Знаех, че ще го направите, но нямаме вече време за спорове. Знайте това. Не можете да ме откажете от плановете ми. Не можете да ме принудите да ви се подчиня. Никаква въоръжена сила, никакъв сплит на Единствената сила _не може_ да ме накара да се изправя срещу Тъмния заради вас. Трябва да го направя по свой личен избор.

- Наистина ли бихте захвърлили света, милорд Дракон? - попита Берелайн.

Егвийн се усмихна. Фръцлата изведнъж беше престанала да е сигурна чия страна е избрала.

- Не ми се налага - отвърна Ранд. - Вие ще го подпишете. Отказът означава смърт.

- Значи е изнудване - сопна се Дарлин.

- Не е - каза Ранд и се усмихна на Морския народ, които не бяха казали почти нищо. Просто бяха прочели документа и си кимаха един на друг, като че ли впечатлени. - Не, Дарлин. Не е изнудване, а… споразумение. Имам нещо, което вие искате, нещо, от което се нуждаете. Себе си. Своя живот. Аз ще умра. Всички знаехме това от самото начало. Пророчествата го изискват. След като искате това от мен, аз ще ви го продам срещу наследство на мир, който да балансира наследството на унищожение, което дадох на света последния път.

Огледа събранието и очите му се спряха на всеки владетел поред. Егвийн усети решителността му почти физически. Може би беше от същността му на тавирен, или навярно беше просто от тежестта на мига. Напрежението в павилиона се усили, беше й почти невъзможно да вдиша.

„Ще го направи - помисли тя. - Ще се оплакват, но ще се огънат.”

- Не - каза високо Егвийн и гласът й прониза въздуха. - Не, Ранд ал-Тор, няма да бъдем изнудени да подпишем документа ти, да ти дадем еднолична власт в тази битка. И си пълен глупак, ако мислиш, че вярвам, че би оставил света - своя баща, приятелите си, всички онези, които обичаш, цялото човечество - да бъдат избити от тролоците, ако ти се опълчим.

Той я погледна в очите и тя изведнъж изгуби увереност. Светлина, нямаше _наистина_ да откаже, нали? Щеше ли наистина да пожертва света?

- Смеете да наричате лорд Дракона глупав? - попита намръщено Наришма.