Богинята на светлината

— Гръцки деликатеси — изненада? Това звучи интригуващо. Почти колкото този ресторант — тя прокара ръка по страничната част на креслото. — Копринено кадифе… любимата ми материя за тапициране.

— Сякаш познатият допир на кадифето й въздейства успокоително, мътното чувство в главата й започна да изчезва. Пръстите й се задържаха върху прекрасната тъкан. — Коприненото кадифе винаги ми напомня на вода — толкова е гладко и меко. Обожавам го!

— Радвам се, че ти харесва — каза Аполон, успокоен, че тя явно се възстановява от силата, която бе поръсил върху нея.

Памела огледа приглушено осветената стая. Не само че бяха единствените посетители, но и масата им беше една-единствена в цялото помещение. Пространството очевидно бе голямо, но за разлика от всичко останало в Цезар Палас и Форума, беше декорирано от някой със стил и усет. Което означаваше, че не бе отрупано от горе до долу с кичозна псевдоримска пищност. Подовата настилка беше невероятна. Изглежда е направена от един-единствен пласт мрамор, макар Памела да знаеше, че това е невъзможно.

— Този под е изумителен. Прилича на фин мрамор, но никога не съм виждала мрамор с минаващи през него златни нишки, като този тук.

— Очите й се преместиха от пода към стените. — Боже! Използвали са същия мрамор за стените и колоните! Много ми харесва минималистичният стил на декорация. Дизайнерът е бил напълно прав — мраморът е прекалено красив, за да бъде покрит от картини. Този единствен гоблен стои идеално — тя посочи към огромно висящо пано, покриващо голяма част от стената пред тях. Изобразяваше гол мъж. Великолепен, млад, гол мъж… Тя присви очи, опитвайки се да го види по-добре на слабата светлина. Мъжът стоеше до колесница и държеше в ръката си арфа.

— Изглежда ми познат — замислено каза Памела.

— Вероятно защото носиш образа му около врата си — бързо отвърна Аполон.

Тя докосна златната монета и се усмихна.

— Точно така! Ти наистина каза, че името на ресторанта е „Планината Олимп“. Предполагам, че това отново трябва да е Аполон. Знаеш ли, действително виждам прилика между теб и него, особено на този гоблен. Странно…

— Съвпадение — небрежно каза Аполон. — Ще пием ли? — той й подаде единия бокал, след което вдигна своя. — За късмета!

Тя се усмихна широко и потупа блестящата чанта до себе си.

— За късмета! — отпи Памела. — Това вино е превъзходно! Обикновено не харесвам бяло вино. — Тя погледна към бокала си. — Но това не е точно бяло.