Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Остави ножа за писма, протегна напред лявата си ръка и въпросително я огледа. След малко вдигна очи и сви рамене:
— Защо? — рече най-невинно. — Нали сме още женени, а?
— Да — кимнах бавно, — струва ми се, че още сме. Та ти къде беше снощи, между другото?
— Бях на концерт на „Ърт, Уинд енд Файър“ — отговори мигновено. — С приятелките ми. — Последните три думи буквално крещяха: „Алиби!“.
— О, да, с приятелки — рекох през свити устни и кимнах с разбиране. — И кои приятелки по-точно?
Нов мигновен отговор:
— Дона и Офелия.
Дона Шлесинджър… ебаси и гадната путка! Няма начин да не е замесена в цялата тая история! С Графинята бяха приятелки още от гимназията; навремето е излизала и с един от най-добрите приятели на Майкъл Бърико.
— И как мина концертът? — попитах с безразличие.
— Нормално — сви рамене тя. — Окей беше. Нищо особено. — След което последва стратегическа смяна на темата: — Надявах се да заваря децата у дома.
Защо? За да ги използваш като живи щитове ли? Сори, Графиньо, не ти се урежда въпросът. Тази вечер сме само двамата — ти, аз и златният нож за писма. Приготви се да ожънеш плодовете на своята изневяра!
— И само от чисто любопитство да те питам: къде преспа нощес?
— У Офелия — отвърна ми рязко. — Защо?
— И от концерта направо отидохте у Офелия, така ли? — попитах скептично. — Без никъде да се отбивате, за вечеря или по друг повод?
— Никъде — поклати глава тя. — Направо у Офелия отидохме. Без никъде да спираме.
Последваха няколко секунди мълчание, през които усетих колко много ми се ще да й вярвам. Поне до този момент не можех да си обясня защо, но струва ми се, че е свързано с особената природа на мъжкаря — с неговата суетност, глупава гордост и копнежа му да не бъде отхвърлен от красива жена. Да, независимо от всичко останало, мъжката ми гордост продължаваше да ми внушава, че жена ми ми е вярна и че става дума единствено за някакво страхотно недоразумение.
Поех дълбоко въздух и се втренчих в утробата на камината, с което отново подпалих пламъците на яда, омразата и праведния гняв.
— Та как е Майкъл Бърико? — попитах, при което отместих очи от огъня и ги впих в нейните.
Графинята буквално подскочи.
— Майкъл Бърико ли? — попита невярващо. — Откъде накъде да знам? — И ме загледа с недоумяващ поглед, а аз все още исках да й повярвам! Истина ви казвам!
Но тя явно ме лъжеше с всичка сила — усещах го!
— Кога за последно го видя, Надин? Отговори ми! Кога? Преди дни? Седмици? Часове? Отговаряй, мама му стара!
Графинята помръкна:
— Нямам представа за какво говориш. — Отмести поглед. — Някой те е подлъгал.
— Ти си една шибана лъжкиня! — вбесих се. — Шибана, шибана лъжкиня!
Тя продължи да гледа пода, без да отрони и дума.
— Погледни ме! — изкрещях, надигайки се от отоманката. Погледна ме. А аз продължих упорито: — Погледни ме в очите и ми потвърди, че снощи не си ходила в апартамента на Майкъл Бърико. Хайде, чакам да те чуя!
Тя бързо поклати глава:
— Не съм… Не съм ходила там. Не съм ходила у тях. — Гласът й бе на ръба на паниката. — Не знам за какво става дума. Защо е целият този разговор?
Станах от отоманката и пристъпих заплашително към нея.
— Закълни се в зрението на децата си. Че не си ходила у тях снощи. — И свих юмруци. — Хайде, чакам те да се закълнеш, Надин.
— Ти си един болен нещастник — промърмори тя и отмести поглед. — Пратил си хора да ме следят. — После отново ме изгледа: — Не може повече да останеш в този дом. Искам развод. — И навири предизвикателно брадичка.
Направих нова крачка напред. Вече бях на по-малко от метър от нея.
— Мръсна… шибана… путка! — изплюх гневно. — Тъпа, смотана, развратна, продажна курва! Никого не съм пращал да те следи! Обади ми се годеницата на Майкъл Бърико. От нея научих, че си ходила… мръсна…
— Да ти еба майката! — прекъсна ме тя. — Ти мен ли ще наричаш развратница! Ами ти с колко жени си преспал, шибан двуличник такъв! — Рипна от ръба на писалището и скъси дистанцията с крачка към мен. Вече бяхме на половин метър един от друг: — Махай се от живота ми! — изпищя неистово. — Махай се от дома ми! Не ща повече да те чувам!
— От дома ти ли каза? — разпених се. — Ти за каква се мислиш, ма? Дето и цент не си припечелила през целия си шибан живот! Ти се махай от моя дом! Никъде няма да мръдна оттук!