Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Финчинг, о да, нали ужасно име, но както каза сам мистър Ф., когато ми предложи, което той стори седем пъти и любезно се съгласи на както сам той после го наричаше, едногодишно ухажване, той не беше крив, че така се казва и не можеше да го поправи вече нали, чудесен човек, съвсем различен от вас, но чудесен човек!
Флора най-сетне спря за миг да си поеме дъх. Но само за миг, защото тя пое дъх, докато вдигаше крайчеца на носната си кърпичка към очите като дан към паметта на покойния мистър Ф., и отново започна:
— Никой не би могъл да оспори, Артър — мистър Кленъм, — че е съвсем в реда на нещата да бъдете с мен официално любезен сега при тези променени обстоятелства и наистина не бихте могли да бъдете друг, поне трябва да знаете, че аз самата така мисля, но не мога да забравя, че беше време, когато нещата бяха съвсем различни.
— Моя мила мисис Финчииг — обади се Артър, удивен от нежния тон.
— О, не с това грозно отвратително име, кажете Флора!
— Флора. Повярвайте ми, Флора, щастлив съм, че се виждаме отново и че и вие като мен не сте забравили старите глупави мечти, когато и двамата виждахме бъдещето в светлината на нашата младост и надежди.
— Не ми се вярва — сопна се Флора, — вие приемате това много спокойно и тъй или инак аз знам, че видът ми ви разочарова, но поне се надявам, че китайските дами — май че ги наричат мандаринки — са причината или пък аз самата съм причината по всяка вероятност.
— Не, не — умолително изрече Кленъм, — не говорете така.
— Но как да не говоря — твърдо го пресече Флора, — колко глупаво е да се премълчават нещата, та нали знам, че съм не това, което сте очаквали, знам го много добре!
В цялата си скорострелност тя бе доловила това с една чувствителна интуиция, присъща на по-умните жени. Непоследователният и съвсем нелогичен начин, по който моментално продължи, въпреки казаното, да преплита отдавна забравената им младежка връзка с настоящата им среща, накара Кленъм да усети замайване.
— Една забележка искам да направя — каза Флора, придавайки на разговора без никакъв преход и за най-голям ужас на Кленъм характера на любовно спречкване, — едно обяснение искам да дам, когато вашата майка дойде и направи скандал за това на моя папа и когато мен ме повикаха долу в малката трапезария, където те се гледаха един друг, а на майка ви чадъра помежду, седнали на два стола като пощръклели бици, аз какво можех да направя?
— Моя мила мисис Финчинг — опита се да я успокои Кленъм, — това беше толкова отдавна и тъй отдавна е забравено, какъв смисъл има сега сериозно…
— Не искам, Артър — отвърна Флора, — да бъда обявявана за безсърдечна от обществото на цял Китай, без да се обясня, когато ми се отдава такава възможност и вие много добре знаете, че Павел и Вирджиния трябваше да се върнат и те се върнаха без записка и без обяснение не искам да кажа че ви е било възможно да ми пишете защото аз нали бях под най-строго наблюдение но да я бяхте само върнали с някакъв червен знак на корицата аз щях да разбера че казвате ела в Пекин Нанкин или какво там беше третото място, боса.
— Моя мила мисис Финчинг, вие не сте виновна и аз никога не съм ви обвинявал. И двамата бяхме много млади, много зависими и безпомощни, не ни оставаше нищо друго, освен да се примирим с раздялата. Моля, спомнете си колко отдавна беше това — нежно се опита да я успокои Артър.
— Още една забележка искам да направя — продължи Флора с нестихнало многословие, — още едно обяснение искам да дам, цели пет дни имах хрема от плач, които прекарах изцяло в задната гостна — ето я там си е още старата гостна на първия етаж и все още в задната част на къщата, да потвърди думите ми, — когато този ужасен период премина последваха едни тихи замаяни години и мистър Ф. се запозна с нас у едни общи близки, беше много внимателен направи ни посещение на следния ден и скоро започна да ни посещава по три вечери в седмицата и да изпраща разни дреболии за вечеря, не, това не беше любов от страна на мистър Ф., това си беше чисто обожание, мистър Ф. ми направи предложение с пълното съгласие на папа и аз какво можех да сторя?
— Нищо друго — отвърна Артър с весела готовност — освен онова, което сте сторили. Позволете на един стар приятел да ви увери в своето абсолютно убеждение, че сте постъпили съвсем правилно.
— Една последна забележка искам да направя — продължи Флора, отмахвайки с едно движение на ръката скучното ежедневие, — едно последно обяснение искам да дам, наистина преживяхме нещо, преди мистър Ф. да започне да ме ухажва по безспорен начин, но това е минало и не му беше писано да се осъществи, мили мистър Кленъм вас вече не ви обвързва златна верига вие сте свободен желая ви щастие, ето го и папа, който вечно досажда и си пъха носа навсякъде, където не го искат.