Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
С тези думи и с един бърз жест, изпълнен с боязливо предупреждение — Кленъм добре помнеше този жест още от някога, — бедната Флора се раздели със своя образ от миналото, пропъди назад своите осемнадесет години и най-сетне замлъкна.
Не, всъщност тя отпрати само половината от себе си към своите осемнадесет години, а останалата половина прехвърли към вдовицата на покойния мистър Ф.; по този начин се превърна в нещо като духовна сирена, а бившият й любим наблюдаваше това превращение с усещане, в което чувствата му за трагично и комично бяха странно разбъркани.
Например: като че ли между нея и Кленъм съществуваше някакво тайно разбирателство от най-вълнуващ характер; като че ли първата от цяла върволица наемни пощенски коли, проточили се чак до Шотландия, чакаше вече зад ъгъла, за да ги отведе в тайното им бягство; и като че ли тя не можеше (и не желаеше) да влезе в енорийската църква подръка с него, под сянката на семейния балдахин, с благословията на Патриарха и с одобрението на целия останал свят; Флора утешаваше душата си, като правеше най-тайнствени знаци, в които се четеше ужасът, че може да ги открият. С чувството, че главата му се замайва все повече и повече, Кленъм наблюдаваше как вдовицата на покойния мистър Ф. се забавлява по най-чудесен начин, като поставя себе си и него в старите им роли, и отново разиграва остарялата пиеса — сега, когато сцената бе потънала в прахоляк, когато декорите бяха избелели, когато младите актьори бяха вече покойници, когато оркестърът отдавна бе замлъкнал, когато светлините бяха угаснали. И все пак през време на цялото гротескно съживяване на неща, които той си спомняше като съвсем присъщи за Флора от онова време, не можеше да не почувствува, че за това възкресяване причината е той самият и че то крие в себе си един нежен спомен.
Патриарха го покани настойчиво на вечеря и Флора сигнализира „да!“. Кленъм тъй дълбоко съжаляваше, че не е в състояние да направи нищо повече от това да остане за вечеря — той дълбоко скърбеше, че не бе намерил отново някогашната Флора или пък някоя съвсем различна Флора, — щото си каза, че това ще е най-малкото изкупление за собственото му разочарование, от което почти се срамуваше, и се съгласи. Така той остана за вечеря.
Панкс вечеря с тях. Панкс се измъкна от своя малък док в шест без петнадесет и се устреми право към Патриарха, който тъкмо по това време се ровеше в обърканите сметки на Двора на кървящото сърце. Панкс незабавно се приближи до него и го извлече.
— Дворът на кървящото сърце ли? — запита Панкс с едно изпухтяване и едно покашляне. — Носи ви печалби, но наемите оттам се измъкват много трудно. С този имот си имате повече неприятности, отколкото с всички останали, взети заедно.
Тъй както големият кораб, влачен на буксир, привлича вниманието на зяпачите просто защото е по-могъщ на вид, тъй и Патриарха обикновено оставяше впечатлението, че сам е казал онова, което Панкс бе изрекъл вместо него.
— Така ли? — учуди се Кленъм, върху когото това впечатление дотолкова се подсили от един само поглед към бляскавата излъскана глава, че и той се обърна към кораба вместо към влекача. — Нима хората там са толкова бедни?
— Кой може да ги разбере? — изсумтя Панкс, измъкна една от мръсните си ръце из ръждивия си желязно-сивкав джоб, за да захапе някой от ноктите си, ако все още му бе останало нещичко, и извърна мънистените си очички към своя работодател. — Как да ги разбере човек бедни ли са, или не? Разправят, че били бедни, но всички така разправят. Виж, когато някой ти каже, че е богат — можеш да си напълно сигурен, че не е. А освен това, ако наистина са бедни, какво да се прави? Самият ти ще обеднееш, ако не им събираш наема.
— Напълно вярно — отвърна Артър.
— Човек не може да държи приют за лондонските бедняци — продължи Панкс. — Не можеш да им даваш квартира срещу нищо. Не можеш да отвориш широко вратите си и да ги пуснеш вътре безплатно. И да искаш, не можеш.
Мистър Казби поклати глава с ведра и блага неопределеност.
— Ако някой наеме стая от теб за половин крона седмично и като мине седмицата, той няма тази половин крона, ти му казваш: ами защо нае стаята тогава? Като нямаш едното нещо, защо взе другото? Къде харчи, къде си пропиля парите? Какво значи това? Какво смяташ да правиш? Ето — това трябва да се каже на такъв човек; ако ли пък не му го кажеш, толкова по-зле за тебе! — Тук мистър Панкс издаде някакъв необикновен и поразяващ звук, който се получи вследствие силен въздушен напън в областта на носа, несъпроводен от друго освен от споменатия акустичен резултат.