Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Във всеки случай младият Тутс беше налице — той имаше най-грубия глас и най-безпомощния ум, украсяваше връзката си с карфица, държеше в джоба на жилетката си пръстен, за да го надява на кутрето си крадешком, когато учениците отиваха на разходка, непрестанно се влюбваше от пръв поглед в бавачките, изобщо не подозиращи съществуването му, и вечер, след като всички си лягаха да спят, той се взираше в осветения от газ свят през железните пръчки на левия, ъглов, гледащ към улицата прозорец на третия етаж подобно на много пораснал ангел, заседял се твърде дълго на небето.
Докторът беше внушителен на вид джентълмен с черен костюм, с връзки на коленете, а надолу с чорапи. Главата му бе плешива и много лъскава, гласът — плътен, а брадичката му — до такава степен двойна, че човек недоумяваше как той успява да се бръсне между гънките. Малките му очички бяха винаги полузатворени, а устата му — винаги полуразтегната в усмивка, като че точно в този момент той бе хванал натясно ученика с въпроса си и очакваше от него сам да си признае вината. Когато докторът поставяше дясната си ръка отпред във вътрешния джоб на палтото си, а другата — отзад на гърба и с едва доловимо поклащане на главата отправяше към смутения непознат най-банална забележка, тя прозвучаваше като мнение от устата на сфинкс и разрешаваше проблема.
Къщата на доктора бе прекрасна и гледаше към морето. Отвътре обаче не бе весела, а тъкмо обратното. Мрачни по цвят завеси, тесни и къси, се криеха унило зад прозорците. Масите и столовете бяха подредени в редици, подобно цифри в математическа задача. В гостните стаи толкова рядко се палеха камините, че последните приличаха на кладенци, а посетителят представляваше ведрото. Трапезарията беше сякаш последното място в света, където би могло да се яде или пие. В цялата къща не се чуваше никакъв друг звук освен тиктакането на големия часовник във вестибюла, който достигаше чак до таванските помещения, а понякога долиташе и глухият плач на млад джентълмен, приведен над книгите, и той напомняше стонове, издавани от скупчили се тъжни гълъби.
А и мис Блимбър, макар че бе стройна и грациозна девойка, не оказваше никакво смекчаващо въздействие върху мрачната атмосфера в дома. Глупавото лекомислие бе напълно чуждо на мис Блимбър. Косата й беше къдрава и късо подстригана и тя носеше очила. Поради ровенето си в гробовете на мъртвите езици тя се бе изсушила и покрила с пясък. Мис Блимбър не искаше и да чуе за живи езици. Те трябваше да са мъртви, съвсем мъртви, за да може мис Блимбър да се рови в тях като таласъм.
Майка й, мисис Блимбър, не беше образована, но си даваше вид на такава и го вършеше много убедително. На приеми тя заявяваше, че би умряла спокойна, ако бе имала щастието да познава лично Цицерон40. За нея беше неизменна радост в живота да наблюдава как младите джентълмени на доктора излизат на разходка и с извънредно високите си яки и извънредно колосаните връзки напълно се различават от останалите млади хора. Толкова е класическо — мислеше си тя.
А що се отнася до мистър Фидър, бакалавър на хуманитарните науки, помощникът на доктор Блимбър, той беше човек-латерна с ограничен репертоар, непрестанно изпълняван от него, отново и отново, без каквито и да е вариации. В началото на жизнения си път той би могъл да бъде снабден със запасни инструменти, ако съдбата бе проявила по-голяма благосклонност към него, но тя не бе проявила и той разполагаше само с един, посредством който с неизменна монотонност той упражняваше свойто занятие — да обърква неоформените идеи на неоформените млади джентълмени. Младите джентълмени преждевременно се сблъскваха с тежки грижи. Те не можеха да си поемат дъх от преследването на коравосърдечни глаголи, безжалостни съществителни имена, неумолими, синтактически единици и призрачни упражнения, които нощем им се явяваха в сънищата. В резултат на форсиращата система само след три седмици младият джентълмен загубваше своята жизненост. След три месеца върху главата му се стоварваха всички човешки грижи. След четири той започваше да храни дълбока неприязън към родителите и настойниците си. След пет вече се превръщаше в стар мизантроп. След шест у него се събуждаше завист към Курций, че земята благословено го бе погълнала41. А на края на първата година той достигаше до убеждението, което вече никога не го напускаше, че всички фантазии на поетите и проповедите на мъдреците представляват само механичен сбор от думи и граматически правила, без какъвто и да е смисъл.
40
Цицерон — великият римски оратор, философ и държавник (106–43 пр.н.е.).
41
Древноримската легенда разказва, че в 262 година пр.н.е, земята в центъра на форума се отворила и образувала дълбока пропаст. Оракулът заявил, че Рим е в опасност и за да се предотврати бедствието, било необходимо градът да пожертвува най-голямото си съкровище. Юношата Марк Курций възкликнал, че оръжието и храбростта са основата на римското величие и напълно въоръжен се хвърлил в пропастта, след което тя се затворила.