Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Джейк свали далекогледа и погледна пламъците, които бушуваха под балона и го изпълваха с топъл въздух.

— Легендите разказват, че някога тази гора била много по-голяма и по-гостоприемна, тъй като била засадена от великите магистри на Анкх Тави и те се грижели за нея. Но след като градът бил разрушен, била занемарена и се превърнала в непристъпно диво място, което в крайна сметка ще се самоунищожи. — Нов огнен стълб полетя към небето. — Накрая цялата гора ще изгори.

Разнесоха се викове на носа на кораба и привлякоха вниманието им напред. Далеч пред тях се изви черна буря: мощни димни вихри се издигнаха към облаците. Всички бяха наясно, че това природно явление не е с естествен произход.

Джейк си спомни, че преди броени минути Хека бе направила някаква магия и бе хвърлила мрачни сенки във вятъра. Семената й явно бяха покълнали и родили нещо чудовищно. Но какво именно?

Пронизителен писък проряза разстоянието, разделящо двата небесни кораба. Хека крещеше, застанала на носа на царската ладия. Отразен от буреносните облаци, писъкът й отекна, подет от хиляди гърла.

— Харпии! — изрева небесен капитан Хор.

Джейк вдигна далекогледа и го насочи към бурята.

Нагласи фокуса и видя, че капитанът е прав. Небето бе изпълнено от грозноватите тела на хиляди крилати зверове. Вещицата бе призовала ятото на харпиите от гнездата им в сянката на Великия вятър.

Как Марика бе нарекла вещицата?

Гракилска царица майка.

Джейк се взираше в бурята, която ги връхлиташе, буря, жадна за кръв. Хека — досущ като пчелна царица — бе призовала своя кошер на бой.

Джейк се обърна и видя, че царската ладия ги настига.

В очите на Пиндор проблесна страх, но това нямаше да му попречи да оцени подходящата за случая стратегия.

— Това е капан — заяви той — и ние ще попаднем право в него. Притиснали са ни до Огнените гори. Няма къде да избягаме. Смъртта е навсякъде около нас…

— А може би не — каза Джейк и се втурна към Хор. Останалите го последваха.

Небесният капитан, който бълваше команди към екипажа си, се намръщи при появата на Джейк.

— Какво искаш?

— Мисля, че открих начин да се измъкнем от този капан.

Хор се канеше да го отпрати, но Шадуф го призова да прояви търпение.

— Изслушай момчето.

Когато Джейк изложи идеята си, недоверието, изписано на лицето на капитана, отстъпи място на неподправен ужас.

— Това е чиста лудост! — заяви Хор.

Шадуф, който и без друго бе мъничко луд, се ухили.

Политор кимна:

— Може да проработи. И без друго нямаме кой знае колко варианти.