Тайния дневник на Източната перла

Той беше за мен и закрилник, и любовник — тази комбинация бях търсила през целия си живот. А аз за него бях стихия, която го връхлетя и на която не можа да устои. Между нас се създаде много силна връзка, скрепена и от общата ни вярност към Япония. Приемахме себе си като деца на една страна, призвана да завладее света, и бяхме готови на всичко, за да докажем, че сме достойни за нея.

Валери, която не харесваше Танака, започна да се отдръпва от мен, а аз не направих усилие да я върна — толкова бях погълната от връзката си с този мъж. За пръв път срещах някой, с когото можех да бъда самата себе си и който ме харесваше такава, каквато бях. Вярвах, че съдбите ни винаги ще останат свързани по един или друг начин.

През онези първи месеци на опиянение често правехме секс по няколко пъти на ден. Понякога включвахме и трети човек или пък си давахме кратка почивка един от друг, след която се завръщахме в прегръдките си освежени. Ставахме си все по-близки, без обичайната сантименталност, която съпътства подобни отношения. Бях разбрала, че Танака също като мен си има тъмна страна, която не подлежи на контрол. Той нямаше нищо против да слуша за подвизите и завоеванията ми, но ненадейно някой от мъжете разпалваше гнева му и той ми забраняваше всякакви по-нататъшни контакти с този човек. Понякога се изкушавах да продължа да се виждам с някого, само за да го подразня и да видя докъде може да стигне, но в крайна сметка решавах да не рискувам. Въпреки забежките, пламъкът на страстта ни гореше все така бурно, а верността ни беше безусловна и непоклатима. Преди да срещна Танака, бях способна да лъжа с лекота, но него не можех да лъжа — все едно предавах себе си. Не се и налагаше — можех да му кажа всичко и той щеше да разбере. Но аз познавах, когато той лъжеше — тялото му се стягаше неестествено и гледаше някак прекалено настойчиво.

Танака имаше безброй връзки в Шанхай и достъп до места, където кракът ми не беше стъпвал и където всички се отнасяха с него с най-голямо уважение. Не си спомням да имаше близки приятели, затова пък познатите му бяха толкова много, че създаваше впечатление за изключително популярна личност. В действителност хората по-скоро се страхуваха от него и се чувстваха неловко в компанията му. Аз бях единственият му близък човек и той обичаше да ме виждат редом с него.

Често ходехме на боксови мачове в руския спортен клуб „Соколите“. И двамата обичахме да гледаме как красиви млади мъже мерят силите си. Боксът ми допадаше повече от традиционната за Япония борба сумо, тъй като участниците бяха по-привлекателни на външен вид, публиката — по-интересна, а мирисът на кръв и водка ми действаше опияняващо. Валери дойде с нас веднъж, но боксът й се стори „твърде жесток“, а и компанията на Танака не й беше особено приятна. Капитанът обичаше и конете също както Мари и двамата редовно посещавахме надбягванията в клуб „Шанхай“ на „Нанкин Роуд“. При залаганията най-често губехме, но понякога се случваше и да спечелим — тогава празнувахме с бурен секс и много шампанско. От време на време засядахме в клуб „Амбасадор“, пиехме до зори и черпехме цялата компания. Танака плащаше на танцьорките от кабарето, за да спят с гостите му в стаичките на горния етаж. Той не се скъпеше — гостите му, най-често арогантни млади офицери, поддръжници на Хирохито, заслужаваха само най-доброто.