Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
— По дяволите, Конър, млъкни.
— Какво каза, Валентин?
Валентин дори не си направи труда да отговори. Той просто отпусна крака си върху педала на количката за голф и се засили срещу Конър. Кристиан извика и отскочи встрани от пътя му. Шарлот изпищя, но Валентин я бутна и я изхвърли на тревата. Лицето на Конър застина преди количката да го блъсне. Изведнъж тя тръгна назад. Шарлот влетя вътре. Всичко се превъртя до момента, когато тя каза:
— … ще бъдем в количката точно зад тях, за да ви направим свидетели на всяка минута от мача.
Сетне погледна към Валентин с широка, фалшива усмивка, сякаш слушателите можеха да я видят. Изражението върху неговото лице бе отнесено, като че ли се намираше на хиляди мили оттам. Той вдигна очи, насили се да се усмихне и каза:
— Естествено, че ще бъдем, Шарлот. Ще ви държим в течение от мястото на събитието.
— Това беше супер! — възкликна Шарлот.
Валентин сви рамене. Най-доброто възможно. Да ти се доплаче.
Кристиан замахна със стика и прати топката във въздуха. Валентин вдигна очи към яркосиньото небе, но не можа да я види. Не успя да проследи пътя й.
Мисис Вирт проследи цялата игра на Конър, макар да не беше от онези майки — орлици. Между сериите с Марта по уоки-токито тя разпитваше Бисе за плановете й за бъдещето.
— Какво смяташ да правиш с толкова много ум и знания?
— Не знам. Може да преведа целия боклук в интернет за по-изостаналите страни.
— Това добро приложение на таланта ти ли ще е? — попита съвсем сериозно мисис Вирт.
Бисе вдигна рамене.
— Бих казала, че да помогнеш на узбеките да опознаят Фейсбук е благородна кауза — продължи Бисе, сякаш говореше на себе си.
— Моля?
— … да присъединиш папуасите към блогосферата18…
Мисис Вирт само я изгледа учудено и запримигва. Все по-бързо и по-бързо. Като че ли се опитваше да запали мотора на мозъка си.
— … от векове въпрос… — довърши Бисе.
Мисис Вирт насочи вниманието си към Томас, който се шегуваше с опонента си. Баща му беше в групата, с която вървеше Бел. Той беше около четиридесетте, но все още изглеждаше добре. С леко прошарената си коса и огромното си богатство, той беше най-желаният ерген в града. Но въпреки постоянните слухове, които мисис Вирт съчиняваше, той не търсеше нова жена. Зад естествения тен на кожата си, той беше романтик, все още женен за покойната си съпруга. А начинът, по който нарече Бел „скъпа“, го накара да изглежда доста по-възрастен, като възрастен баща или Дядо Коледа.
Томас не беше голям майстор на голфа, но умееше да очарова хората. Баща му често повтаряше колко умно е отношението му към спорта. Бъдещите президенти на банки не играят голф, за да спечелят. Томас позволи на съперника си да направи пробен удар с любимия му стик.
— Много е любезен, нали, Чарлз? — обърна се мисис Вирт към баща му.
Но той беше увлечен в разговор с Бел и не я чу. Мисис Вирт погледна назад към Бисе, която все още говореше нещо на себе си. Накрая тръсна глава и извика в уоки-токито:
— Марта, Марта, Donde esta синът ми!
— Томас изглежда малко нервен, нали? — обърна се баща му към Бел. — Казах му, че това е само игра… А, ето го. Отива към петата.
— Петата какво?
— Петата дупка. Знаеш ли защо смятам, че е нервен?
— Защо?
— Защото не е много добър в голфа. Приятелят му Конър е най-добрият. А Томас не е свикнал така. Въпреки това обича да играе. Играе с мен и приятелите ми.
Бел познаваше приятелите на мистър Гудман-Браун. Всяка седмица някой от тях беше на корицата на „Форчън“. Чарлз Гудман-Браун беше изпълнителен директор на една от най-големите частни банки в Ню Йорк. Всички, а най-вече Бел, знаеха кои са приятелите му.
През цялото време Бел усещаше зад гърба си присъствието на мадам Вилрой.
Встрани от жужащите групички родители, приятели и дисквалифицирани състезатели, мадам Вилрой търсеше удобен случай да се намеси. Заговори две майки на ученици от друго училище, но те обсъждаха разпалено най-новата диета. Потърси мисис Вирт, но я завари заета да урежда дарение за Марлоу. Този път остана встрани от всички разговори, от всички групи. Затова се дръпна и се задоволи да наблюдава.
Зад мадам Вилрой Маги преследваше Бел като робот, с мъртвешко изражение на лицето. Тя беше истински пристрастена към Бел, покорена от аурата й, но се страхуваше да я доближи. Мисис Вирт, която имаше готово обяснение за всичко, поклати глава и си помисли: Горкото момиче. Рано или късно щеше да докопа запасите от валиум на майка си.
18
Блогосфера — съвкупност от всички блогове в световната мрежа. — Б.а.