Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
— Казвай ми Чарлз. И разбира се, че Томас може да дойде на гости у вас.
— Върви по дяволите, ревнива краво. Подай ми онези балони.
— Пачавра.
— Никаквица.
— Ще ти е нужен крик, за да излезеш от този гъсталак. Кристиан Фауст се оказа в доста неприятна ситуация с един удар, който го прати право в гората.
— Млъкни, Вал! — извика Кристиан към количката.
— Виж ти, капитане. Не съм аз виновен, че се прецака така.
— Брат ти наистина изглежда доста ядосан — отбеляза Шарлот.
— Той е от онези „родени шампиони“, които мразят да губят. Нали така, Кристиан?
Кристиан едва се сдържа да не метне стика си по Валентин. Беше само една дупка, една-единствена за целия турнир до тук, но той се ядоса ужасно.
За Кристиан турнирът беше проверка. Бе се упражнявал с Бъди цяла седмица, бе прекарал всяка вечер в стаята си в тренировки. И беше станал доста по-добър в голфа. Упражненията се отплащаха. Сега изпращаше ударите си на два пъти по-дълга дистанция от преди, при това точно, както никога. За да не се налага да краде от Конър.
Този път Кристиан искаше да спечели със собствени сили.
Е, добре, може би камерата беше вид измама, но поне не нараняваше никого. Сигурно затова Вилрой му я бе подарила, когато й призна за пръв път колко зле се чувства, когато краде. Когато разбра, че той не е роден крадец. Беше му подарила камерата, за да има и друго средство. Нещо, което да задоволява нуждата да побеждава, за да стигне до големите договори и големите пари. Нещо, което да го увлече, да послужи като отправна точка на глада му.
Досега Конър се бе държал добре. След фиаското с Люси се бе дръпнал встрани, но беше все така любезен. Дори да се бе почувствал наранен от връзката на Томас с Бел, не го показваше срещу Кристиан. Потупваше го по рамото при всеки сполучлив удар. Кристиан се дърпаше. Допирът го караше да изпитва желание да използва дарбата си. Чувстваше се уморен, жаден, непохватен. Можеше да открадне всичко. Просто леко докосване, което Конър нямаше дори да усети, и щеше да стане непобедим. Но не искаше. Важното бе да си докаже, че няма нужда от всичко това. Както и в другите спортове — че не се налага да изсмуква останалите, за да ги победи. Точно затова реагира по-бурно при изпуснатата дупка. След като разполагаше с толкова привлекателна сила, Кристиан знаеше, че трябва да работи два пъти по-усилено, за да не се изкуши да я използва.
— Обаче наистина трябва да се прегледаш заради този тик на лицето.
Валентин изгледа удивено Шарлот. Преди това той наблюдаваше Кристиан и се усмихваше.
— Не се безпокой — отвърна й.
Понякога Шарлот наистина не разбираше какво става. Настроенията му се меняха толкова рязко. Изглеждаше неспокоен, циничен, сякаш не му пукаше какво става наоколо. В началото това беше забавно, така даваше вид, че е независим и свободен. Сега обаче изглеждаше по-скоро безразличен, прекалено дързък и дори груб. Но по незнайна причина, това го правеше още по-привлекателен.
— Не исках да те обидя — продължи Шарлот.
— За кое, за тика ли?
— Съжалявам, не се сърди.
— Не се сърдя.
— Добре, защото бих си взела думите обратно, ако можех.
— Е, това е голямо успокоение.
Шарлот беше очарована. Почти нищо от онова, което той каза, нямаше особен смисъл. Но пък говореше с толкова жар.
— Ще участваш ли в конкурса за творческо писане? — попита тя.
— Може би — отвърна той, с неочаквано кисел тон.
— Какво има? — попита Шарлот, почти уплашена.
— Просто настъпих един бодил. Не знам какво да правя…
Шарлот не разбираше за какво става въпрос, но виждаше, че нещо наистина го тормози. Беше свъсил вежди. Изглеждаше така, както би трябвало да изглежда героят в музикален видеоклип.
— Какво има, Валентин?
— Нищо. Не се притеснявай… — в най-подходящия момент той погледна встрани.
— Можеш да ми кажеш всичко — настоя тя, абсолютно убедена, че той страда.
— Просто… ако участвам в конкурса, ще трябва да се изправя срещу теб…
— Имаш предвид…
— Просто… Не искам нищо да застава между нас — наложи се да го повтори три пъти, докато го изрече с подходящия тон. Спазмите само накараха Шарлот да реши, че е притеснен. Тя избухна в смях, а очите й се напълниха със сълзи.