Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
Валентин седна на леглото си, потънал в мисли.
— Е, и кое беше?
— Моля?
— Какво пропуснах? Кое обърка всичко?
— А, ами… камъкът, скъпи.
— Как така? — Валентин бе заинтригуван. Той изобщо не подозираше за лъжата, защото въпреки всичко не беше най-добрият сред лъжците. Тук тя водеше с много години и още повече опит.
— Ако не беше камъкът на пътеката, момичето нямаше да се спъне и да падне. Уилям нямаше да спре да пише, за да й помогне. Да, той щеше да запомни завинаги нежния й поглед, когато се наведе да я вдигне, кроткия й, уязвим поглед, който по-късно щеше да го вдъхнови за тъжната съдба… на Миранда… в „Бурята“.
В очите на Валентин блесна въодушевление и признание.
— Ама разбира се, то е очевидно. Защо не се сетих?
Заприлича й на дете, което вярва, че феята на зъбките съществува.
Тя вдигна рамене.
— Трябва да ходиш по-често в стаята… и да се упражняваш.
— Ще ми трябват години, докато се науча — отвърна Валентин и подпря глава на юмрука си. Вече си мислеше за следващия път.
— Не се безпокой, Валентин — повтори тя и седна до него. — Има достатъчно време за всичко.
Глава 14
Кражба
В една просмукана от дъжда вечер, някъде в планините, една жена, с коси червени като огньовете на ада, се препъваше из тревата, ужасена до смърт, изпаднала в екстаз, страдаща от болка. Тя изтича, спъвайки се в дългата си рокля, чийто подгъв се влачеше в калните локви. Погледна назад. Нещо я преследваше. Мокрите й къдри се виеха около главата й като танцуващи пламъци. Тя падна. Ръцете и коленете й плеснаха върху мократа трева. От мрака зад нея изникна фигура с черно наметало, като смъртта, с бяла като слонова кост кожа, с жълта като жълтеница коса. Тя застана над падналата жена. Върху забития в земята знак пишеше: „САМО ЗА МЪЖЕ. ДОСТЪПЪТ НА ЖЕНИ ЗАБРАНЕН“. Страните на жената бяха налети с кръв под меката кожа. Щеше да е нужно само леко пробождане. Фигурата коленичи до нея, примряла от глад. Жената се дръпна ужасена назад. Сянката хвана крака й. Жената се отпусна, останала без сила. Косата й вече не бе тъй жизнена. Фигурата беше върху нея. Зъби, остри като нокти. Смях, пронизващ като леден дъжд. Писък, като плач на изгубено дете.
— Ето ни тук, в престижния клуб на окръг Хемпшир за тринадесетия годишен благотворителен турнир по голф на регионалните гимназии в Нова Англия, за набиране на средства за борба с мускулната дистрофия и синдрома на дефицит на вниманието. Аз съм Шарлот Хил, вицепрезидент на журналистическия клуб на гимназията „Марлоу“, а с мен е симпатичният Валентин Фауст — почетен член до следващата година.
— Благодаря ти, Шар. И ти не си непривлекателна. Както знаете, три момчета от Марлоу ще се състезават в този турнир, а както винаги треньорът на Марлоу ще използва това неофициално откриване на сезона, за да определи тазгодишния капитан. За фаворит трябва да се смята шампионът от миналата година и досегашен капитан — Конър Вирт. Само че новият ученик Кристиан Фауст представлява голяма заплаха, слуховете за международните му успехи накараха цялото училище да се пита на какво е способен новият претендент. Тройката завършва Томас Гудман-Браун, както винаги обещаващ солидно представяне.
Шарлот се изкикоти и натисна бутона „Стоп“ на диктофона си.
Заедно с живия коментар на мача, двамата с Валентин записваха репликите си за интернет радиото на клуба по журналистика.
— Велико беше! Звучим като истински професионалисти!
— Да, забавно беше — отвърна Валентин. — А тренер К. ще е доволен, че споменахме името му.
— Я чакай. Не сме споменавали тренер К.
Валентин намести безжичния микрофон в яката си.
— Вярно. Моя грешка — той примигна, сякаш светлината беше твърде ярка и леко трепна, все едно кофеинът в организма му бе дошъл в повече.
— Яко беше — рече Шарлот. — Къде си се научил да коментираш толкова цветисто?
Валентин се усмихна, показвайки трапчинките си.