Опасна дарба или поредният Фауст

— Добра работа, човече — потупа го по ръката в приятелски жест.

Конър се усмихна на свой ред и отговори:

— Благодаря.

Никой не забеляза, че ръката на Кристиан леко трепна, когато докосна рамото на Конър. Не го забеляза дори Конър, защото Кристиан не открадна енергията му, а само малко от координацията между окото и ръката му.

Кристиан приближи дванадесетата дупка. Вдигна стика си и замахна силно. Топката литна във въздуха и се вдигна високо, високо. Мисис Вирт едва не изпусна лазерния си метър, опитвайки се да премери дължината на удара. Валентин и Шарлот изскочиха от количката.

— Оттук трудно виждам топката… но изглежда, че… тя премина над отметката за двеста и седемдесет метра… както и следващата за триста метра… но вече се забавя… Той прати топката на триста и тридесет метра!

— Значи счупи рекорда на турнира, нали така?

— Всъщност, това дори е рекорд на гимназиалните турнири.

— Струва ми се, че сред нас има професионалист — рече мистър Гудман-Браун и потупа Томас по гърба.

В момента, в който топката докосна земята, публиката направо полудя. Конър се върна на терена, а Кристиан, увесил глава повече от друг път, попадна в прегръдките на ликуващите зрители. Естествено, Конър се издъни на следващия удар, както и на по-следващия, а и на другия след това. За да премине дванадесетата дупка, му бяха нужни седем удара. Кристиан се справи с три.

— Какъв провал за Конър Вирт — рече Валентин. — Той сякаш изгуби самообладание.