Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
За всичко ли реват тия момичета?
Тя обви ръце около Валентин. (Той положи неимоверни усилия да не се дърпа.)
Беше толкова романтичен. Самата идея бе тъй романтична. Сигурно това означава да си влюбен, помисли си Шарлот. Той каза точно това, което винаги бе искала да чуе.
— Аз мога и да не участвам — рече накрая, без да го пуска. — За какво ми е? А ако не участвам, ще можем винаги да сме заедно.
Сега беше изцяло негова.
— Ти си пълна истеричка.
— Не, не съм! — изпищя Люси. — Но ти изрече нещо, което току-що си бях помислила. Какъв ти е номерът? Да не би да имаш декодер за дълги вълни или проектор на мозъчните сигнали, или някакво друго устройство?
— Нямам нищо подобно. А сега се успокой — рече Виктория и огледа банкетната зала, за да се увери, че наоколо няма никой. — Ти просто си толкова предсказуема, че мога да те прочета като отворена книга.
— О? Ти можеш да четеш?
— Е, ти си като картонените книжки, които използват за обучение на идиоти или за тригодишни деца. Само трябва да сменят картинките със снимки на маркови стоки.
— Знам, че правиш нещо. Чела съм за електромагнитните импулси. Убедена съм, че човъркаш в главата ми. Усещам го.
— Колко пъти трябва да повтарям? Не правя нищо с главата ти. Сигурно си боледувала от сифилис и ти се е увредил мозъка или нещо подобно.
— И защо пък да съм боледувала от сифилис?
— Откъде да знам. Защото си параноичка и развратна.
Люси само завъртя очи и продължи да подрежда масите. Този път Виктория едва се спаси. Идваше й да се ритне отзад, задето го бе позволила. Искаше само да постави Люси на мястото й, но тя явно усещаше кога чете мислите й. Приличаше на внезапно връхлетяло я главоболие. Виктория знаеше, че не бива да навлиза толкова дълбоко в мозъците на хората, не и когато са будни. Тя също продължи да слага вилици и ножове около всяка чиния. Явно трябваше да открие начин да чете мислите, без да я усещат, особено преди наближаващите дебати.
— Дами и господа, чудесно е, че Държавното първенство по дебати наближава.
— И защо, Валентин?
— Защото току-що научихме, че младият Гудман-Браун е бил елиминиран от турнира по голф, а чувам, че в дебатите бил значително по-добър.
Томас се върна, шегувайки се с противника, който току-що го бе отстранил. Баща му го поздрави, сякаш нищо не се е случило. Бел проследи с интерес как се държат един с друг. Изглежда наистина се обичаха. Тя се зачуди какво ли би помислил за нея Томас, ако все още беше предишното момиче. Дали щеше да поглежда към нея при всяка възможност, докато прегръща баща си? Щеше ли да дойде на гости за вечеря?
— Той е добър син — обади се Бисе.
— Да, дори аз го забелязах — отвърна Бел.
— Да вървим — рече мадам Вилрой. — За финала останаха Конър срещу Фауст.
— Тренер K. има повод да празнува, след като за финала се класираха двама състезатели от Марлоу — Вирт и Фауст.
— Точно така, Валентин. Всички се питат кой ще спечели, кой ще стане новата звезда на отбора. Конър Вирт познава по-добре трасето. А по-рано днес прати един удар на двеста и двадесет метра — негов личен рекорд за дължина. Но тук, на дванадесетата дупка, трябва да е наистина добър, ако иска да запази предимството си. Ударите му стават все по-стабилни, а този направо лети… Уау, Валентин! Видя ли го! Най-вероятно надхвърли двеста и петдесет метра — нов личен рекорд и най-дълъг удар в днешното състезание!
Мисис Вирт подскачаше нагоре-надолу и потупваше Бисе по рамото всеки път, когато се приземеше.
— Уау! — възкликна — мистър Гудман-Браун. — Този надмина двеста и петдесет метра, обзалагам се.
— Двеста петдесет и пет — поправи го мисис Вирт. Тя сочеше лазерната отметка в далечината, където топката се бе приземила.
— Време е Кристиан Фауст да провери може ли да бъде равностоен — обяви Валентин.
Кристиан беше нервен. Никога преди не беше губил. Щеше ли това да се окаже първият път? Той погледна към украсената с плюш тераса на клуба и събралите се там негови съученици. След това се обърна към потъналия в пот негов помощник, който чистеше калта под ноктите си. Стана му неудобно заради горкия човек. Ама че живот! Да прекарваш уикендите, събирайки топките на по-големите от теб късметлии. След това остана само едно чувство — желанието за победа. Кристиан видя Конър, който си проправяше път към страничните линии след брилянтния си удар. Погледна бившия си приятел и настоящ противник и се усмихна.