Опасна дарба или поредният Фауст

— Е, скъпа, не искам да съм от онези властни майки — орлици — отвърна мисис Вирт, докато подреждаше съдържанието на чантата си. — Освен това Марта, домашната ни помощничка, ме осведомява за положението по уоки-токито.

— Хм — въздъхна мадам Вилрой, която бе застанала помежду им, но те не я бяха забелязали. Тя знаеше как в един миг да е център на вниманието, а в следващия да е почти незабележима, как да насочи един разговор, без да предизвика подозрение у някой от участниците.

— Този следобед нищо не е в състояние да разсее Конър Вирт, докато се готви за удар при втората дупка — Валентин бе трепнал на няколко пъти преди последните изречения. Но Шарлот знаеше, че любовта превъзмогва всичко. Знаеше също, че е влюбена. А майка й познаваше един от най-добрите специалисти по патология на речта.

— Точно така, Вал. Той премина лесно първата дупка срещу силен играч от Роуд Айлънд.

— А като говорим за силни играчи — Кристиан Фауст също започва добре. За щастие на зрителите и двамата претенденти от Марлоу са в една четворка от играчи.

— Но ние, разбира се, ще бъдем в количката точно зад тях, за да ви направим свидетели на всяка минута от мача.

— Хм, тази фраза не се ли отнася за по-бързите спортове, Шар?

Шарлот натисна копчето за спиране.

— Не знам. Просто ми се стори, че звучи добре. Ти обаче не трябва да говориш така, докато записваме.

— Няма проблем, просто върни записа и го запиши наново — рече й Валентин.

— Е, добре — Шарлот превъртя записа и отново натисна бутона „запис“. — Но ние, разбира се, ще следваме неотлъчно суперотбора на Марлоу.

— Суперотбор? Наистина ли?

Шарлот въздъхна и отново спря записа.

— Какво има сега? Какво не ти хареса в суперотбора?

— Не ти ли звучи малко като Космогърл? — попита я Валентин. — Мислех си, че след като си писателка, трябва да си по-умела в говоренето.

Шарлот изглеждаше така, сякаш са изсмукали всичкия въздух от нея.

— Това беше гадно — рече тя и сведе очи. — Аз съм най-добрата писателка в Марлоу и може да спечеля държавната награда. А ти си подъл.

— Това не е подлост — рече Валентин, безчувствен към факта, че очите на Шарлот се насълзиха. — Смятах, че си свикнала с критиката. Опитай отново.

— Не искам. Щом си толкова добър, оправяй се сам.

— Шегуваш ли се?

— Не.

— Но това е смешно. Просто го запиши отново. Точно затова тъпата машинка има бутон за връщане. Виждаш ли го? — Той посочи диктофона, сякаш говореше с четиригодишно дете. — За да можеш да записваш отново и отново, докато не стане както трябва. Не е голяма работа.

— Хей — извика Кристиан, който тъкмо се канеше да удари топката, грижливо поставена върху купчинката пясък, — не можете ли да замълчите?

— Аха — обади се и Конър, — тук е нужна доста повече концентрация, отколкото да си запишеш брътвежите.