Опасна дарба или поредният Фауст

— Не знам — вдигна рамене Бел. — Да убие някого.

— И после какво?

— Ще попадне в затвора, предполагам.

— А вредата за човечеството? — Вилрой звучеше така, сякаш преподаваше урок по аритметика за начинаещи.

— Ами…

Вилрой въздъхна недоволно.

— Няколко души ще умрат, няколко ще пострадат, а след това глупакът ще бъде прибран на топло. Но тези хора… те причиняват големите вълнения.

— Например? — рече Бел.

Мадам Вилрой посочи един оплешивяващ бизнесмен, който стоеше с ръце в джобовете.

— Например онзи там. Той мисли мащабно, като предприемач. Готов е да отклони пари от изнемогващите икономики на бедните държави. Вероятно ще бутне една част в джобовете на корумпираните политици, а останалото ще използва за разчистване на стари сметки, за да купи наркотици, да ги продаде, да създаде мрежа за незаконни залагания, да измъкне спестяванията на няколкостотин семейства и да вложи спечеленото в някоя калпава стока, произвеждана от гладуващи деца. Ще изкара поне десетина години така, докато не го хванат. Колко хора ще пострадат през това време според теб? Ето това наричам аз гънка, скъпа. Точно това харесвам. Това търся. Никога не прави грешката да смяташ всички животи за еднакви. Никога.

Томас прати топката право във водата. Бел трепна.

— Няма да използваме уменията му в голфа срещу него — рече мадам Вилрой.

— Не искам да идва у дома.

— Не се безпокой, скъпа. Той няма да узнае тайните ти.

— Какво значи това? — извика Бел. Бащата на Томас почти приключваше разговора със самия себе си. Гласът му звучеше отдалечен, сякаш Вилрой бе намалила звука.

— Означава, че тайните понякога се изплъзват, а ти имаш доста тайни.

— Не би го направила.

— Не нарочно, скъпа. Те просто понякога се изплъзват.

Бащата на Томас като че ли беше казал нещо. Бел го погледна, след това погледна мадам Вилрой. Погледът й се спря върху една луничка върху горната част на дланта й, сетне върху друга на китката, а после върху трите, които образуваха триъгълник до лакътя. После погледна собствената си ръка, където ситни точици образуваха абсолютно същата формация — напомняйки за неразрушимата връзка помежду им и за онзи момент, когато Бел бе приела красивата външност, която Вилрой й бе предложила. Бащата на Томас повтори думите си. Той всъщност задаваше въпрос към Бел. Тя обърна гръб на Вилрой.

— Моля?

— Тъкмо питах дали го видя как се измъкна от пясъчния капан.

— Не, не видях. Знаете ли, мистър Гудман-Браун, чудех се дали ще разрешите на Томас да дойде у дома на вечеря следващата неделя. Знам, че на другия ден е на училище, но така ще опознае по-добре семейството ми… и мадам Вилрой.