Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
Кийли видя болката, която засенчваше лицето на Конлан. Престъпи напред към брат си, но Джъстис отстъпи назад, дърпайки я със себе си.
- Забрави! - изсъска той. - Не ни впечатлихте с усилията си да ни намерите. Прекарахме доста време при богинята на вампирите, но ти знаеш как стоят нещата там, нали Конлан? Изглежда предпочитанията й клонят към принцовете на Атлантида, нали? Дори и един от тях да е нежелано копеле, което така и не бе признато от семейството си.
- Не знаехме - отвърна Вен през зъби. - Никога не разбрахме. Мамка му, Джъстис, мисля, че след като сме се сражавали толкова години рамо да рамо ни познаваш по-добре. Наричах те свой брат въпреки, че не подозирах за кръвната връзка, която ни свързва. Нима мислиш, че ако знаех, щях да се държа по-различно с теб.
Кийли забеляза, че Конлан не е толкова директен. Изучаваше лицето на Джъстис, но по изражението на принца не можеше да се прочете нищо.
- Май на това ви учат в училището за принцове - каза Кийли, опитвайки се да отпусне
неописуемото напрежение в стаята. - На безизразно изражение.
За нейна изненада Конлан се засмя.
- За последните няколко часа ти си втората жена, която споменава безизразно изражение в тази стая. Може би в такъв случай ще е по-подходящо масата да се използва за игра на покер, отколкото за планиране на военни стратегии.
Джъстис я прегърна и я дръпна към себе си. Единствено фактът, че бе твърде близо до това да загуби контрол, я спираше да не го нахока, заради маниерите му на пещерен човек.
Забеляза отново повторението на местоимението „ние“ в изказването му преди малко. Бе станала свидетел какво се случваше, когато нереидът се опитваше да поеме контрола над Джъстис. Той ставаше все по-силен и тя не бе сигурна, че иска да узнае какво ще се случи, ако надделее над него.
- Ооо. Е, сега вече се побърках - каза тя, гледайки ядосано към Джъстис. - Дори започнах да мисля за теб като за две отделни личности. Трябва да се стегнеш, и двамата да се стегнете. Трябва да им кажем за Звездата!
Конлан подскочи.
- Звездата? Звездата на Артемида ли?
До нея Джъстис си пое въздух, сякаш събираше целия си самоконтрол заедно с кислорода.
- Звездата, да. Тази, за която сте учили, че има силата да излекува разрушени умове. Но стойността й е по-голяма, отколкото сме си мислели. Трябва да я намерим, както и останалите скъпоценни камъни от Тризъбеца на Посейдон. Без тях, Атлантида не може да се въздигне.
Глава 25
Думите на Джъстис се стовариха върху тях и ехтяха като падащи камъни в току-що отворена гробница. Той ги гледаше намръщено, докато Конлан и Вен отказваха да приемат чутото.
Конлан се осъзна пръв.
- Какво имаш предвид с това, че Атлантида не може да се въздигне без всички скъпоценни камъни от Тризъбеца? Древните ни предшественици са изпратили камъните в седемте края на света, преди да са открили порталите. Ако това, което казваш е вярно и Атлантида може да се издигне само ако камъните са на мястото си, то тогава те са обрекли на гибел Седемте острова.
- В това няма логика - заяви Вен. - Конлан е прав. Как изобщо прадедите ни са смятали да върнат Атлантида на повърхността без камъните. Няма смисъл, д-р Макдърмът.
- Не зная - отвърна Кийли. - Нито за логиката, нито за прадедите ви, както вие ги наричате, нито за нищо. Политиката никога не е била в силата ми. Може би са видели бъдещето и са разбрали, че ще откриете начин да пътувате до повърхността. Но го видях във видението си, а те никога не грешат. Сапфирът трябва да е на мястото си на Тризъбеца, заедно с останалите скъпоценни камъни или ще унищожите Атлантида, когато се опитате да се въздигнете.
Дори и всяка частица от него да желаеше да ги нарита, Джъстис не можеше да отрече, че на тяхно място би реагирал по същия начин.
Нереидът в него се присмя.
Каквото и да правиш за тях винаги ще е недостатъчно. Защо трябва изобщо да се опитваш да ги убеждаваш?
Кийли въздъхна и раменете й се отпуснаха.
- Няма да ми повярвате, нали? Не ме познавате и затова искате доказателство.
Смирението в дръзката й стойка докосна нещо дълбоко в душата на Джъстис. Нещо, което смяташе за отдавна погребано.
- Не, не, не. Те не искат доказателства. Думите ти са достатъчни. - Той скръсти ръце и се изправи пред мъжете, които все още не бе свикнал да нарича свои братя. - Не сте я виждали, когато получава видение. Не сте чували истината и историята, които устните й изричат. -Джъстис незабелязано отмести ръка назад и хвана дръжката на меча си. - Тя може да чете историята на предметите и прочете тази на меча ми. Каза името му Нарича се Яростта на Посейдон и нашият баща го даде на мен.