Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
Вен и Конлан се погледнаха и Джъстис стигна до неочакван извод. Братята му не бяха изненадани от новините.
- Знаели сте? През всичките тези години сте знаели, нали?
Конлан поклати глава.
- Не, не това. Не сме знаели, че си наш брат. Но мечът... разбира се, че съм виждал баща си с този меч. Мислех, че го е изгубил, но един ден видях едно момче със синя коса, което носеше прекалено голям за него меч и го разпознах.
- Исках да го взема от теб - каза Вен и устните му се извиха в мрачна усмивка. - Бяхме еднакви на ръст и заявих на Конлан, че ще ти сритам задника и ще взема меча.
- Както винаги аз бях по-мъдрият - подхвърли Конлан сухо. - Завлякох Вен у дома, за да попитаме баща ни.
- И какво каза той? - Джъстис пристъпи напред, изпълнен с ненавист към себе си, задето така живо се интересуваше от отдавна починалия си баща.
Изведнъж сякаш им стана неудобно.
- Сега ли е моментът да обсъждаме тези неща, когато бъдещето на Атлантида зависи от виденията на д-р Макдърмът?
Кийли се засмя, но звукът бе рязък.
- Повярвайте ми, Ваше Височество. Виденията ми са за миналото. И след като видях на какво е подложил баща ви Джъстис и майка му, не е чудно защо не искате да говорите за това.
- Майка му ли? Какво знаеш за майка му? - попита Вен.
- Видях я във видението си - отговори Кийли. - Видях я как лежи, разкъсвана от болка, докато раждаше Джъстис на пода в тронната зала. Или поне на това ми приличаше. Отзад на самия трон има издълбани делфини, нали?
- Джъстис ти е казал за това. Мамка му, дори и Лиам може да ти е казал - предизвика я Вен.
Джъстис усети, че търпението му е на път да рухне.
- Ти, който планираш да се ожениш за певица на скъпоценни камъни, нахлула в живота ти, сякаш е излязла от водите на времето, се съмняваш в думите на човек, способен да прочете историята на предметите? - Той местеше погледа си от единия на другия, когато внезапно го осени прозрение. - Затова сте я наели, нали? Когато обявихте списъка с имената на археолозите, искрено се учудих. Какво толкова има да се разкопава в Седемте острова?
Кийли се измъкна от прегръдката му.
- Наистина ли? Само затова? - Гневът й се усещаше във всяка дума. - Заради нещо в мен, което мразя? Откъде сте знаели?
- Знаем благодарение на ваш колега от разкопките на Луперкале. Винаги ли сте мразели дарбата си, д-р Макдърмът? - Гласът на Конлан бе нежен. - Бих си помислил, че добре ви е послужила, като се има предвид професията ви. Защо сте толкова решена да се ровите в миналото като отричате самата себе си?
Кийли стисна юмруци и пое дълбоко въздух.
- В момента не мога да се занимавам с това. Изразходих запасите си от адреналин и палачинки. Ето какво трябва да знаете.
Тя се обърна към Джъстис и погледна към него сякаш му искаше позволение. Той знаеше за какво го пита, но мразеше дори и идеята, че неговите братя ще чуят за унижението, което бе разрушило детството му. Накрая й кимна в знак на съгласие.
- Мисля, че не трябва да съм права, докато ви разказвам това - каза Кийли.
Конлан бързо й показа къде може да седне, като се извини за липсата си на маниери.
Джъстис остана до нея, като седна на оръфания диван, който бе видял прекалено много срещи за обсъждане на бойни планове.
Несъзнателно я хвана за ръката. Нуждаеше се от допира й и топлината й, за да може да издържи разкритията, които бе на път да сподели.
Конлан взе високи чаши от подноса до себе си и ги напълни с вода, след това им ги занесе. Кийли отпи голяма глътка и започна да говори. Бавно, накратко и по хронологичен ред им разказа виденията, които бе имала. Започна с онова за Звездата на Артемида, което получи, след като Лиам постави сапфира в ръцете й.
В един момент Вен я прекъсна.
- Нерей? Но...
Конлан му даде знак да замълчи.
- По-късно - каза на брат си. - Моля, продължете, д-р Макдърмът.
Разказът й изглежда продължи цяла вечност, най-вече, когато Джъстис усети вълните на срама, които го връхлетяваха със силата на адските огньове. След като Кийли най-накрая приключи, допи водата си и погледна към Конлан и Вен.
- И така. Има ли някакви въпроси? - Нетърпеливите й думи подчертаха умората в гласа й.
- Имам толкова въпроси, че не знам откъде да започна - каза Конлан. - Но мисля, че се нуждаете от почивка. Храна и почивка. Ще закрием тази среща и ще отложим въпросите си за сутринта. Може би дотогава върховният ни жрец ще се е завърнал.
- Аларик го няма? - попита Джъстис, изненадан от новината.
- Не можеше да се свърже с теб и отиде в Сейнт Луис, за да помогне за определена ситуация, която изискваше намесата му - обясни Конлан като остави подробностите на въображението на Джъстис.