Повелителка на реките

— Двамата смятат, че могат, и, което е по-опасно, го правят. Никога досега не е имало млади хора с толкова малко власт и пари, които да бързат толкова да ги раздадат докрай. Така ще подлудят останалите придворни. Всеки, когото тя харесва, или на когото той се доверява, е отрупван с благоволение и почести; достойни мъже биват отхвърлени. Ричард, херцог Йорк, не получава нищо, не проявяват дори учтивостта да го изслушат. Говори се, че сега не го искат в съвета; макар да е известно, че е добър човек и най-добрият съветник, когото биха могли да имат. И все пак той е пренебрегнат, а мъже, далеч по-лоши от него, са възхвалявани до небесата. Аз ще стана барон без особена причина, само защото ти ѝ правиш компания.

— И какво име ще получим, милорд? Ще бъдеш сър Ричард Удвил, барон… кой?

Той се поколебава за миг:

— Барон Графтън? — пита.

— Барон Графтън — повтарям, заслушана в звуците. Дори след всички тези години в Англия все още имам силен акцент. — Наистина не мога да го произнеса.

— Питах се дали ще ти хареса титла, която идва от семейството ти. Някое от фамилните имена?

Замислям се за миг:

— Всъщност не искам да напомням на всички, че съм дъщеря на династията Люксембург, че съм французойка — казвам предпазливо. — Настроението се обръща все повече и повече срещу французите. Едва онзи ден казвах на кралицата, че би трябвало да говори английски пред хората. Сега съм английска вдовстваща херцогиня и съм добра англичанка. Дай ми английско име, и нека нашите деца да имат английски титли.

— Уотър! — възкликва той. — В чест на твоята прародителка.