Аз съм пилигрим

За миг го обзела паника: ами ако стъклото е бронирано? И определено щеше да е било, ако Тлас все още е бил в тайната полиция, но този джип, кадилак - голям и лъскав - бил частната му кола. Както и да е. Сарацина нямал време да разсъждава...

Тлас вече се бил проврял зад волана, бил намерил бутона за телефона и го бил натиснал. Системата вече писукала, защото набирала номера. Помощта била само на няколко цифри разстояние. Три, две...

Бяла тойота „Ландкрузър“ - с надута сирена, с мигащи червени и бели светлини зад радиаторната решетка, без трафик в навечерието на празника, който да пречи на движението ѝ - летяла по шосето, минала покрай стария оазис, насочила се право към института. Вътре седели късо подстриганите синове на Тлас и оглеждали пътя напред - търсели линейки, смачкани мантинели, пожарни или други признаци на пътен инцидент.

Телефонът на таблото на тойотата иззвънял и братята веднага погледнали дисплея. Баща им - най-после!

Юмрукът на Сарацина се появил сред дъжд от стъкло и се стоварил в носа на Тлас. Бил удар, с какъвто всеки муджахидин от Афганистан би се гордял - разлетели се пръски кръв, Тлас, обезумял от болка, се килнал на съседната седалка.

По-високият от синовете на Тлас, който не шофирал, грабнал телефона от стойката и извикал: „Татко!“ Никой не отговорил.

Баща им лежал проснат - скимтяща сляпа пихтия - върху междинната конзола на предните седалки на джипа. Но все още бил в съзнание - чувал гласа на сина си да го вика все по-настойчиво. Като някой, приел правата вяра на смъртното си легло, трябвало да намери сили да каже само няколко думи, които ще му донесат спасение. В този случай: „Служба. Паркинг“.

Объркан - защото нямал представа как така телефонът работи без слушалка, - Сарацина чул непознат глас да вика баща си и видял Тлас да се надига на лакът, устните му да се движат, за да отговорят. Втори път за толкова кратко време Сарацина взел вдъхновено решение: не се занимавал с Тлас и объркването му, а протегнал ръка, завъртял ключа в стартера и го измъкнал, изгасил двигателя, изключил захранването - и телефонът умрял.

Тлас не виждал какво се случва, но опитал да се справи с жестоката болка. Давал си сметка единствено, че не е успял да произнесе думите, които можели да го спасят, и понечил да се надигне.

Двамата мъже в тойотата чули, че линията прекъсва, и незабавно набрали колата на баща си. Все още нямали представа къде може да е той, така че продължавали към института.

Тлас тъкмо се бил надигнал на лакът, когато усетил, че дясната врата се отваря. Усетил как силните ръце на Сарацина го сграбчват за реверите и го издърпват през конзолата, как го слагат да седне на седалката. Опитал да се съпротивлява, но без резултат.

Сарацина изтеглил предпазния колан и го омотал около врата на пленника си, пристегнал го около окървавените му ръце и гърди, за да го задържи изправен на седалката. Щракнал закопчалката, проверил дали Тлас е обездвижен напълно и излязъл от джипа. Изтичал назад, взел контейнерите с очите и се качил в джипа.