Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Веднага щом запалил мотора телефонът започнал да звъни отново. Сарацина би предпочел да го изключи, но тъй като не знаел нищо за тази система, решил да не я пипа. Дал заден и нарочно минал през стъклата от прозореца, за да ги надроби още повече. Би било по-добре да ги събере, за да не остави никакви следи, но не разполагал с време. Първо безтелесният глас, а сега и писукането на телефона му дали да разбере, че вече са по дирите му, и макар да нямал представа точно къде са, забавянето в сградата и изопнатите му нерви му казвали, че трябва бързо да промени плана си.
Извил волана, настъпил газта и излязъл на изходната алея. Вместо да се качи на шосето и да кара към паркинга на летището, където смятал да ликвидира Тлас и да изостави колата сред хиляди други, решил да мине на резервния вариант и да се отърве от колата възможно най-бързо.
Поради тази причина - и никоя друга - всичко тръгнало в лоша посока от наша гледна точка. Продължил по локалното и свил към задната част на комплекса. Синовете на Тлас, с готови за стрелба пистолети, излезли от главния път и влезли в паркинга на института. Разминали се с черния кадилак с не повече от десет секунди.
Десет секунди - никакво време, - но се оказват достатъчни. Те означавали, че не за първи път животът на безброй хора ще зависи от незначително събитие - ако бомбата не е била оставена зад дъбовата преграда под масата в заседателната зала на фюрера, ако руският цар не е бил екзекутирал брата на Ленин, ако... - но от неприятен опит знаех, че не можеш да разчиташ на Божия намеса и че съдбата е добра към лошите също толкова, колкото и към добрите.
Мъжете в тойотата пристигнали няколко секунди по-късно, което означава, че не са видели колата на баща си, не са започнали преследване, не са заловили Сарацина и никой никога така и не открил, че онези шест малки ампули липсват.
21.
Още преди синовете да огледат всички кътчета на паркинга Сарацина бил излязъл на шосето, което му трябвало. Изключил фаровете на джипа и подкарал по черния, покрит с дупки асфалт.
От едната страна се появило общинското сметище и Сарацина карал достатъчно бавно, за да не вдигне ятата чайки, които го населявали, и да не подплаши бездомните кучета, които обикаляли наоколо. От другата страна имало обрасъл с храсталаци пущинак, в който били зарязани изоставени автомобили, и обрасъл с тръстики канал, пълен с воняща вода.
Сарацина стигнал до телена ограда, минал през увиснала на пантите порта и спрял в улица без изход, стигаща до място, наричано някога от някакъв брокер на имоти оптимист „индустриален парцел“.
Към улицата гледали няколко ниски постройки, в които се помещавали автосервиз, който много вероятно служел за разглобяване на стари коли за части, нисък склад, който продавал ремонтирани перални машини, и пет гаража, превърнати в цех за пакетиране на агнешки „деликатеси“. Когато става дума за храни, понякога е по-добре да не знаеш.
Поради болката, стиснатия като гарота около шията му предпазен колан, треската и скоротечната инфекция заради нестерилния скалпел Тлас бил изпаднал в психеделично безсъзнание. Сарацина отворил вратата, откачил предпазния колан и измъкнал Тлас във вмирисаната на гнило тишина. Топлият въздух, който Тлас вдишал, вероятно е позволил късче реалност да проникне до трескавия му свят и той успял да се изправи, макар и да се олюлявал.
- Бива те в душенето, казвам ти го като професионалист на професионалист - казал той през смачкания си ларинкс. След което се свлякъл на напукания асфалт и започнал да дрънка разни глупости за бог и небесните сияния.
Сарацина бил наясно откъде се е взело това - както хората, чиито ръце са ампутирани, продължават да усещат пръстите си, ако някой внезапно загуби очите си, често вижда фантастични светлинни картини. Оставил Тлас на собствената му aurora borealis, взел нещата, които щели да му трябват, от джипа и завлякъл пленника си за яката до един контейнер за отпадъци, пълен с остатъци от цеха за месо.
Сред тръстиките и храсталака видял да се движат сенки - петна от по-плътна тъмнина - и си дал сметка, че кучетата идват. Цехът за месо бил любима хранилка за бездомните кучета, а сега те долавяли миризма на кръв и пот и знаели, че някакво животно, голямо животно, е в беда.
Сарацина подпрял Тлас на контейнера. Извадил очите му от леда, натикал ги в кухините и ловко овързал около главата му парче плат. Приличало на мръсна превръзка, наглед за да не вижда, но истинската цел била да крепи очите.