Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #1
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Георги Бакалов
- Переводчик: Васил Антонов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)». Краткое содержание книги:
— Може и да успее да се измъкне от всичко това.
Когато капитан Макхуър излезе на палубата, което той извърши внезапно, като че ли изведнъж беше осъзнал факта, че се е оттеглил за прекалено дълго време, затишието бе вече продължило повече от петнадесет минути — достатъчно дълго, за да се окаже непоносимо дори и за неговото въображение. Джукс, неподвижен на предната страна на мостика, заговори веднага. Гласът му, глух и пресилен, сякаш долиташе през силно стиснати зъби, като че ли се разнасяше във всички посоки сред мрака, който отново се сгъстяваше над морето.
— Наредих да сменят рулевия. Хакет започна да писка, че не можел повече. Лежи там, вътре, проснал се край рулевия механизъм, с лице като на мъртвец. Отначало не успях да хвана никого да пропълзи тук и да смени клетника. Тоя боцман е по-загубен от най-загубения човек, винаги съм го казвал. По едно време си мислех, че ще трябва сам да отида и да измъкна един от тях за врата.
— Аха, добре — измънка капитанът. Беше застанал до Джукс и напрегнато следеше обстановката.
— И вторият помощник, и той е там вътре, държи се за главата. Да не е ранен, сър?
— Не — побъркал се е — каза капитан Макхуър отсечено.
— Изглежда се е тупнал някъде все пак.
— Бях принуден да му ударя един — обясни капитанът.
Джукс изпусна нетърпелива въздишка.
— Ще дойде съвсем внезапно — рече капитан Макхуър — и оттам някъде, предполагам. Един бог знае. Тия книги могат само да ти разбъркат главата и да те направят нервен. Ще бъде лошо, но има край и на това. Само да можем да го дигнем навреме под пара, за да посрещнем… вятъра.
Отмина една минута. Някои от звездите премигнаха набързо и изчезнаха.
— Нали ги оставихте на сигурно? — захвана капитанът изведнъж, сякаш мълчанието бе станало непоносимо.
— За кулите ли мислите, сър? Опънах спасителни въжета навсякъде през туиндека.
— Така ли? Добре замислено, мистър Джукс.
— Не предполагах… че вие ще искате… да знаете — рече Джукс и люшкането на кораба разкъсваше думите му на части, сякаш някой го тръскаше насам-натам, докато говореше — как се оправих с… тая ужасна задача. Справихме се. Пък може да се окаже, че не е имало смисъл в края на краищата.
— Трябваше да направим каквото се полага, макар да са само някакви китайци. Трябва да им се даде същият шанс, както и на нас — дявол да го вземе. Корабът все още не е загубен. Не е малко и това да си затворен там долу през време на бурята…
— Това помислих и аз, когато ми възложихте задачата, сър — добави Джукс унило.
— … и да не бъдеш разкъсан на парчета — продължи капитан Макхуър с растяща разпаленост. — Не бих могъл да търпя такова нещо на кораба си, та ако ще и да зная, че му остават само пет минути да живее. Не бих могъл да го понеса, мистър Джукс.
Глух, ехтящ шум, подобно на вик, търкалящ се в скалиста бездна, се доближи до кораба и отмина. Последната звезда, неясна, уголемена, сякаш се връщаше назад към огнената мъгла на своето раждане, продължи да се бори с гигантската тъмнина, надвиснала над кораба — и угасна.
— Сега трябва да бъдем готови! — смънка капитан Макхуър. — Мистър Джукс!
— Да, сър!
Двамата мъже започнаха да се различават все по-трудно.
— Трябва да му имаме вяра, че ще издържи и ще успее да се измъкне от всичко. Това е — кратко и ясно. Няма място тук за капитан Уилсъновата стратегия при буря.
— Не, сър.
— Пак ще бъде блъскан и заливан часове — смотолеви капитанът. — Горе на палубата вече не е останало много, което вълните да могат да отвлекат — освен вас или мене.
— И двамата, сър — прошепна Джукс задъхан.
— Вие винаги поемате половината от трудностите, Джукс — възрази необичайно капитан Макхуър. — Макар и да е факт, че вторият помощник не го бива. Чувате ли, мистър Джукс? Можете да останете сам, ако…
Капитан Макхуър прекъсна думите си и Джукс, поглеждайки на всички страни, замълча.
— Не се оставяйте да бъдете сломен от каквото и да било — продължи капитанът, като говореше доста бързо. — Дръжте го срещу вятъра. Могат да казват каквото си щат, но най-големите вълни вървят с вятъра. Срещу него — винаги срещу него, — само така можете да преминете благополучно. Вие сте млад морях. Опълчете му се. Това е достатъчно за всеки мъж. Запазете хладнокръвие.