Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)

— Оставете ме на мира, да ви се не види! Нищо ми няма — изкряска Джукс. — Изтикайте ги напред. Бъдете нащрек, когато корабът забие нос. Дайте ги напред. Избутайте ги към преградата. Притиснете ги здраво.

Нахлуването на моряците в кипящата атмосфера на туиндека беше като изливане на студена вода във врящ казан. За момент възбуждението стихна.

По-голямата част от китайците представляваха такава сбита маса от боричкащи се хора, че хващайки се за ръце и подпомогнати от едно страхотно гмуркане на кораба, моряците ги отпратиха напред с мощен тласък, като да бяха плътен блок. Зад гърбовете им останаха да се търкалят насам-нататък малки гроздове и отделни тела.

Боцманът извърши невероятни подвизи. Разтворил дългите си ръце и във всяка от големите си лапи по една подпорка, той спря полета на седем откопчили се китайци, които се търкаляха като голям валчест камък. Ставите му изпукаха; той каза едно „Ха!“ и те се разхвърчаха настрани. Но дърводелецът се показа по-умен. Без да каже нито дума на когото и да било, той се върна в коридора, за да донесе няколко кангала въжета и вериги за връзване на товарите, които беше видял там. С тях скалъпиха набързо спасителни прегради.

Всъщност не бе оказана никаква съпротива. Борбата, както и да бе започнала, се бе превърнала в кълбо от заслепени от паника хора. Макар отначало кулите да се бяха юрнали подир своите разпръснати долари, по-късно те вече се бореха да намерят някаква опора за краката си. Хващаха се един-друг за врата само за да се избавят от това да бъдат мятани насам-нататък. Който от тях успееше да се хване някъде, риташе по другите, които се вкопчваха в краката му и увисваха на тях, докато някое рязко наклоняване на кораба не ги отпратеше да литнат заедно през целия туиндек.

Идването на белите дяволи ги бе ужасило. За да убиват ли бяха дошли? Онези, които се бяха откъснали от общата маса, ставаха съвсем инертни в ръцете на моряците; някои, издърпани настрана за краката, стояха сковани като мъртъвци, с широко отворени втрещени очи. Тук-там някой кули падаше на колене, сякаш молеше за милост; други няколко, които прекомерният страх бе направил непокорни, бяха получили по един силен удар с юмрук между очите и сега трепереха от уплаха; а онези пък, които бяха ранени, се оставяха да се отнасят с тях грубо и само мигаха бързо, без да се оплакват. Кръв се стичаше по лицата; по бръснатите глави имаше ожулени места, одрасквания и синини, разкъсани и дълбоки рани. Причината за тези рани бе най-вече строшеният порцелан от сандъците. Тук-там някой китаец, с див поглед и разплетена опашка, се грижеше за кървящото ходило на крака си.

Най-после ги наблъскаха нагъсто, след като ги посплашиха, за да ги накарат да се подчинят. Малко ги и понатупаха, за да укротят възбуждението им, и после се опитаха да ги ободрят със сърдити думи, които звучаха като заплашване. Китайците седяха по пода в призрачни, оклюмали редици, а в края дърводелецът с двама души за помощници се движеше живо от място на място — зает с опъването и връзването на спасителните въжени прегради. Прегърнал с ръка и с крак една от подпорките, боцманът се мъчеше с една лампа, притисната до гърдите му, опитвайки се да я запали и ръмжейки през всичкото време като усърдна горила. Фигурите на моряците непрекъснато се навеждаха с движенията на жетвари, които събират останалите в нивата класове, и всичко се хвърляше в бункера: дрехи, строшени дъски, парчета изпочупен порцелан, и доларите също, събрани в куртки на хората от екипажа. От време на време някой моряк се запътваше, олюлявайки се, към вратата с ръце, пълни със смет; и тъжни, наведени очи следяха движенията му.