Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #1
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Георги Бакалов
- Переводчик: Васил Антонов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)». Краткое содержание книги:
С всяко наклоняване на кораба дългите редици седнали на пода китайци се люшваха разбити напред, а когато той потапяше дълбоко нос, цялата гъста редица бръснати глави се чукаха една в друга от единия край до другия. Когато плискането на вода по палубата замираше за момент, на Джукс, който още трепереше от прекомерните усилия, му се струваше, че в бясната си борба тук долу той някак си бе успял да превъзмогне вятъра: че някаква тишина бе обзела кораба, тишина, в която вълните се блъскаха гръмовито в стените му.
Всичко от туиндека бе разчистено — всичките останки, както хората от екипажа се изразиха. Те стояха изправени и залитащи над повърхността от глави и наведени рамене. Тук-таме някой кули си поемаше дъх със сподавено хлипане. Там, където падаше светлината, Джукс можеше да забележи изпъкналите ребра на един; жълтото умърлушено лице на друг; превити вратове; или срещаше някой безчувствен поглед, отправен към неговото лице. Той бе учуден, че няма никакви трупове; но повечето от тях изглеждаха на прага на смъртта и нему те се струваха по-жалки, отколкото ако бяха мъртви.
Внезапно един от кулите заговори. Светлината ту падаше, ту се отдръпваше от мършавото му, напрягащо се лице; той изопна главата си нагоре като ловджийско куче, когато лае. Откъм бункера се чуха звуци на чукане и звънтенето на няколко доларови монети, търкалящи се свободно; той протегна ръката си, устата му зина черна и неразбираемите гърлени свистящи звукове, които като че ли не принадлежаха на никакъв човешки език, пронизаха Джукс със странното чувство, сякаш някакво животно се е опитало да бъде красноречиво.
Други двама заизричаха, както на Джукс се стори, свирепи закани; останалите се размърдаха с мърморене и ръмжене. Джукс заповяда на екипажа да напусне бързо помещението. Самият той излезе последен, преминавайки с гръб през вратата, докато мърморенето прерасна в силен ропот и ръце започнаха да се протягат след него като след злодей. Боцманът пусна резето и забеляза неспокойно:
— Вятърът като че ли е понамалял, сър.
Моряците бяха радостни да се върнат отново в коридора. Тайничко всеки от тях си мислеше, че в последния момент би могъл да избяга на палубата — и това бе едно успокоение. Има нещо ужасно отблъскващо в представата, че потъваш, когато си затворен под палубата. Сега, след като бяха свършили с китайците, те отново започнаха да съзнават трагичното положение на кораба.
Измъквайки се от коридора, Джукс се видя до шия в шумните води. Той се добра до мостика и откри, че може да различава неясни очертания, сякаш зрението му бе станало свръхестествено остро. Те напомняха не за познатия му изглед на „Нан-Шан“, а за нещо, което бе останало в паметта му — за един стар, оголен от всичко параход, който бе съзрял преди години да гние в тинята край брега. Корабът напомняше за тези разбити останки.
Вече нямаше никакъв вятър, никакъв полъх освен слабия поток въздух, който се образуваше от люшкането на кораба. Димът, изтласкан от комина, се стелеше върху палубата. Преминавайки напред, той вдишваше този дим. Усещаше спокойното туптене на машините и чуваше слаби шумове, които като че ли бяха надживели страхотния грохот: чукането на изпотрошени прибори и принадлежности, бързото претъркулване на някое разбито парче по мостика. Съзря смътно късата и пълна фигура на капитана, хванал се за едно извито перило на мостика, неподвижен и олюляващ се, сякаш беше пуснал корен в дъските. Неочакваното спокойствие на въздуха потискаше Джукс.
— Свършихме работата, сър — каза той задъхан.
— Знаех си, че ще я свършите — рече капитан Макхуър.
— Наистина ли? — смънка Джукс сам на себе си.
— Вятърът спря изведнъж — продължи капитанът.
Джукс избухна: