Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
— Нямаше как, господин Томас — отговори Нютън. — Времето беше лошо по целия път. Имаме късмет, че изобщо пристигнахме, понеже река Теймър и бездруго приижда.
Господин Томас не се трогна. Щракна капачето на джобния си часовник.
— Господарката е много недоволна. Няма почти никакво съмнение, че ще поиска срещата да е утре сутрин.
Гласът на кочияша прозвуча кисело като лимон:
— Да, господин Томас. Няма почти никакво съмнение, господине.
Господин Томас се извърна да огледа Елайза и преглътна бодлива топка от раздразнение.
— Какво е това?
— Момичето, господине. Което ми заръчахте да доведа.
— Това изобщо не е момиче.
— Напротив, господине, тя е.
— Но косата… дрехите…
— Направих само каквото ми беше заръчано, господин Томас. Ако имате въпроси, отнесете ги към господин Мансел. Той беше с мен, когато я взех.
Тази новина явно поукроти малко господин Томас. Въздъхна насила между стиснатите си устни.
— Е, допускам, че след като господин Мансел се е уверил…
Кочияшът кимна.
— Ако това е всичко, ще отведа в конюшнята.
На Елайза й се прииска да хукне подир господин Нютън и конете и да потърси убежище в конюшните, да се скрие в някоя карета и някак да се върне обратно в Лондон, но когато погледна подире му, мъглата вече го беше погълнала и тя нямаше избор.
— Ела — нареди й господин Томас и Елайза го послуша.
Вътре беше хладно и влажно, но все пак по-топло и по-сухо, отколкото вън. Елайза последва господин Томас по къс коридор, като се стараеше обувките й да не тракат по сивите плочи. Във въздуха се усещаше силният мирис на печено месо и Елайза усети как коремът й се преобръща. Кога бе яла за последно? Купа от кашата на госпожа Суиндъл преди два дни, парче хляб и сирене, които кочияшът й даде преди много часове… Устните й пресъхнаха от внезапно връхлетелия я глад.
Миризмата се усили, докато прекосяваха огромна и пълна с пара кухня. Група прислужници и един пълен готвач прекъснаха разговора си, за да зяпат. Веднага след като Елайза и господин Томас отминаха, избухна взрив от оживен шепот. Елайза щеше да се разплаче от близостта до храната, устата й се напълни със слюнка, все едно бе изгълтала шепа сол.
В края на коридора от една врата се показа кльощава жена с изопнато от прецизност лице.
— Това ли е племенницата, господин Томас? — Прямият й поглед обходи Елайза.
— Да, госпожо Хопкинс.
— И няма никаква грешка?
— За жалост, не, госпожо Хопкинс.
— Разбирам — пое си бавно дъх тя. — Е, тя несъмнено изглежда по лондонски.
Елайза се досети, че констатацията не е в нейна изгода.
— Действително, госпожо Хопкинс — каза господин Томас. — Възнамерявах да наредя да я изкъпят, преди да я представя.
Госпожа Хопкинс присви устни. Рязка и решителна въздишка.
— Макар да одобрявам намерението ви, господин Томас, боя се, че няма време. Тя вече ясно ни даде да разберем колко е недоволна от закъснението.
Тя. Елайза се запита коя е тя.
В поведението на госпожа Хопкинс се прокрадна известна тревога, когато изрече думата. С бързо движение заглади и бездруго пригладената си пола.
— Момичето трябва да бъде отведено в дневната. Тя вече е там. А междувременно ще напълня ваната, за да опитаме да отстраним поне малко от ужасната лондонска мръсотия преди вечеря.
Значи, щеше да има вечеря. При това скоро. Елайза усети, че й се завива свят от облекчение.
Зад нея се разнесе кикот и Елайза се обърна тъкмо навреме, за да види как една къдрокоса прислужница хлътва в кухнята.
— Мери! — провикна се госпожа Хопкинс и тръгна подир момичето. — Някоя сутрин ще се събудиш и ще се убодеш в ушите си, ако не престанеш да ги наостряш толкова…
В дъното на коридора тясно стълбище поемаше нагоре, после се извиваше към някаква дървена врата. Господин Томас тръгна с отривиста стъпка и Елайза го последва. Влязоха през вратата и се озоваха в просторно помещение.
Подът беше покрит със светли правоъгълни плочи, а от средата на помещението започваше величествено стълбище. От високия таван висеше полилей, а свещите му мятаха меката тъкан на сенките по целия под.
Господин Томас прекоси вестибюла и се насочи към вратата, боядисана с лъскава червена боя. Той наклони глава и Елайза разбра, че това е знак да го последва.
Бледите му устни потръпнаха, когато я измери с поглед. Смръщи се и по лицето му се появиха тънки бръчици.