Снежно цвете и тайното ветрило

Бях щастлива, че синът й се е родил здрав, и се надявах да бъде добре и занапред, защото човешкият живот в нашия окръг е много уязвим. Ние, жените, се надяваме пет от децата ни да доживеят до зрелост. Затова трябва да забременяваме на всеки една-две години. Губим много от бебетата поради помятане, по време на раждането или от болести. Момичетата, крайно податливи към болнавост поради лошата храна и липсата на грижи, никога не превъзмогват тази своя крехкост. Ние или умираме млади — при бинтоването, както сестра ми, при раждане или от тежка работа и недохранване, или надживяваме онези, които обичаме. Скъпоценните мъжки рожби мрат също тъй често, преди животът им да е успял да хване корен, покосявани от духовете от отвъдното, за които душите им са голямо изкушение. Достигнали зрелостта си, те са изложени на опасност от инфекции при нараняване, хранителни отравяния, злополуки на полето или при пътуване, а понякога сърцата им не понасят напрежението от отговорността да са глави на семейство. Ето защо има толкова много вдовици. Но във всички случаи, преди преживяването на първите пет години както при момичетата, така и при момчетата, за бъдещето им не се мисли сериозно.

Тревожех се не само за сина на Снежно цвете, а и за детето в утробата ми. Тежко е, когато те е страх, а няма кой да те окуражи и успокои. Докато все още бях в родния си дом, майка ми бе твърде заета да ми натрапва гнета на традициите и обичаите, за да ми даде някакви практически напътствия, а що се отнася до леля ми, която бе загубила няколко неродени деца, то тя се стараеше всячески да ме отбягва, за да не прихвана от нейния лош късмет. Сега, в дома на съпруга ми, си нямах никого. Семейството му и той самият се притесняваха за благополучието на бебето, разбира се, но изглежда никого не го бе грижа, че аз може да умра, докато добивам техния наследник.