Капан за мишки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Дорошин #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0576-8
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Капан за мишки». Краткое содержание книги:
Според капитана от милицията Игор Дорошин, за извършените престъпления има възмездие. За да помогне на приятеля си, чиито баща на времето е бил затворен в психиатрия за убийствата на шест деца, Игор се захваща с разследване на делото. Въпреки изтеклите години, той успява крачка по крачка да докаже, че е бил несправедливо обвинен. И започват нови убийства, изнудвания, измами… Участниците в извършените някога престъпления все още са живи — и бизнесменът Аргунов, и висшият чиновник Ситников, и бившият милиционер Забелин, и писателката Истомина… Пружината на капана, наречен живот се навива, за да се разпусне неумолимо и раздаде всекиму справедливост…
— Да речем — предпазливо отвърна тя. — Вярно, моралът ти е остарял, но аз съм готова да се съобразявам с него. И какво е „второ“?
— Второ, човек създава деца, когато финансовата му база е достатъчно стабилна. Гришка естествено си мисли, че вече е хванал господ за брадата и по-солиден от него е само Рокфелер, но повярвай ми, малката, неговото положение все още е твърде нестабилно. Ще ти позволя да родиш едва когато вече няма да се тревожа за финансовите дела на моя син.
— Убедително — усмихна се Олеся. — По-нататък?
— А по-нататък, мила моя, щом първите две условия са налице, ще трябва да изчакаме момент, когато Гриша няма да бъде в Москва достатъчно дълго. Аз трябва да съм абсолютно сигурен, че спиш само с мен.
— Няма да стане, Славочка. Ако Гриша отсъства дълго време, тогава началото на бременността и терминът за раждането няма да съвпадат. Той ще пресметне и ще се сети, че детето не е от него.
Ситников хитро присви очи.
— Ами ще го излъжеш! Милиони жени го правят и им се разминава.
Тя седна в леглото, наметна тънкия хавлиен халат и се обърна така, че да вижда лицето му.
— Слава — каза му много сериозно, — ако се съглася да излъжа Гриша по този начин, ти постоянно ще си мислиш дали не съм излъгала и теб. Хайде, помисли хубаво — нали ще става дума за две-три седмици, така че ти пак ще се съмняваш кого мамя, в чия полза лъжа — в твоя или в негова. Та нали е ясно, че преди той да замине, ние няма да спим в леглото като добри съседи. Представи си, че точно в този момент зачена?
— Ще се пазиш, но така, че той да не знае. Ще изпиеш някакви таблетки, сега има каквито щеш.
— А ти как ще провериш? Аз ще ти кажа, че съм пила таблетки, а ти ще се съмняваш — може пък да съм те излъгала. Слава, аз много добре те познавам — та ти не вярваш на никого. Дори на мен.
— Какво говориш, момичето ми, на теб ти вярвам — каза той колкото се може по-топло. — Ти си може би единственото същество на този свят, на което вярвам безпрекословно.
Но това не беше вярно. Той наистина не вярваше на никого, на Олеся също, и двамата го знаеха.
— Значи ще изчакаме момента, когато след заминаването на Гриша ще получим безспорно доказателство, че не си бременна.
— Но това е…
— Да, знам. Това не може да стане при всяка негова командировка. А и да стане, няма как да бъдем сигурни, че нашата близост през този период ще завърши с бременност. Това може да се проточи много дълго. Но ще го направим така и само така. Разбра ли ме?
— Общо взето съм схватлива — равнодушно отговори Олеся и не се разбра дали подобна перспектива й харесва или не. — При всяко положение сега е рано да говорим за това, нали трябва да се изпълнят първите ти условия, а това може да се проточи дълго.
— Правилно — с облекчение каза Ситников и целуна своята млада снаха любовница.
Този път разговорът за детето приключи така, но го подновиха отново година и половина по-късно, след смъртта на Олга Павловна.
— Слава, а какво ще стане, ако напусна Гриша и се съберем с теб? — попита веднъж Олеся, — Ако се разведа с него и се омъжа за теб? А?
— И през ум да не ти минава — категорично заяви Вячеслав Антонович.
— Защо? Сега ти си свободен. Защо тогава да не го направим?
— Защото може да изгубя сина си. Мислиш ли, че ще ми прости, ако му отнема съпругата?
— Няма да ти прости — веднага се съгласи тя. — Друг може би щеше да го преглътне, но не и Гриша. Значи всичко ще си остане, както преди?
— Не разбирам какво не ти харесва — сви рамене Ситников. — Имаш положение на омъжена жена, съпруг бизнесмен, млад, привлекателен. Живееш в много по-хубав от моя апартамент, имаш всичко, каквото пожелаеш, караш хубава кола, носиш скъпи дрехи. Аз не мога да ти осигуря същия стандарт, какъвто ти осигурява синът ми, защото съм само държавен служител. Вярно — високоплатен, да — със солидни странични доходи, но те при всяко положение не са толкова високи, колкото са тези на Гриша. Имаш любовник, не толкова богат, колкото мъжа ти, но който е луд по теб и с когото се срещаш през ден, а понякога и всеки ден. При това не е нужно да увърташ и хитруваш, за да измамиш мъжа си и да скриеш някоя любовна среща, живееш спокойно и не похабяваш нервните си клетки. Какво не ти харесва в този живот?
— Прав си, Слава, този живот няма недостатъци. Той можеше да бъде по-хубав само ако не беше побързал да ме омъжиш за сина си.
— Не исках да чакаш смъртта на Олга.