Капан за мишки

— Ето моя телефон — спокойно каза Олеся и му подаде малко листче, в което Ситников позна сметката от ресторанта на мюнхенското летище. — Това е номерът на мобилния.

— Аз ли трябва да ти се обадя? — попита той хладно.

— Ами как иначе ще науча къде и кога ходи синът ти? Не съм екстрасенс.

Той я целуна нежно и грижовно. Между тях всичко бе решено. Останалото беше само въпрос на време.

Запознаването между прелестното младо момиче Олеся и Григорий Ситников се състоя само след седмица. Вячеслав Антонович уреди всичко доста ловко, тоест на мероприятието присъстваше и самият той с жена си — Олга Павловна, която по това време се чувстваше доста добре и можеше да излиза. Щом забеляза, че синът му разговаря с Олеся, той веднага отиде при тях и помоли Гриша да го представи. Ситников винаги умееше да прави онова, което му бе нужно, притежаваше не само дарбата да убеждава, но и способността да преценява хората — техните мисли, реакции и подбуди — и да насочва практически всяка ситуация в своя полза. Без тези си умения едва ли щеше да направи успешна административна кариера. След още половин час Олеся бе представена на Олга Павловна, а към края на светското събиране те вече седяха на една маса и весело крояха планове за следващия уикенд. За шишчета на вилата бе още раничко, все пак беше едва краят на март, но спокойно можеха да отидат в извънградския клуб по езда. Олеся смутено призна, че не умее да язди, но цял живот е мечтала да се научи, Гриша снизходително се усмихна и каза, че няма нищо сложно, а инструкторите в клуба са много добри.

Към края на седмицата Олга Павловна отново се почувства слаба и страшно й домъчня, че не може да отиде в клуба. Естествено тя не възнамеряваше да язди, но й се искаше просто да поседи на чист въздух с чаша чай и книга в ръка. Но не можеше да направи дори това.

— Славочка, ти непременно иди — уговаряше тя мъжа си.

— И да те оставя вкъщи сама? — Той умело изиграваше негодувание, разбирайки, че всичко върви по съставения от самия него план. Да, беше се постарал Олга да каже именно това. Три дни се бе старал.

— Че какво ще ми стане? Ще полежа, ще почета, ще погледам телевизия. А ти непременно трябва да отидеш, чуваш ли?

— Не разбирам защо.

— Е, че как, Славочка? Трябва да наглеждаш Гриша, да не направи някоя глупост. Вече три дни ти говоря, че Олеся е тази, която му трябва, а всичките онези негови глупачки, с които той постоянно се свързва и после ги зарязва, не могат и да се сравняват с нея. У нея има нещо изискано, вътрешно достойнство, тя е доста умна, умее да се държи. Ако Гришка я изтърве — ще бъде катастрофа. Непременно иди и внимавай всичко да върви както трябва. В никакъв случай не ги оставяй да се скарат. Защото аз го знам Гриша, кавгаджия е, не умее да се въздържа, не му ли допадне нещо — веднага вдига скандал.