Капан за мишки
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Дорошин #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0576-8
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Капан за мишки». Краткое содержание книги:
Според капитана от милицията Игор Дорошин, за извършените престъпления има възмездие. За да помогне на приятеля си, чиито баща на времето е бил затворен в психиатрия за убийствата на шест деца, Игор се захваща с разследване на делото. Въпреки изтеклите години, той успява крачка по крачка да докаже, че е бил несправедливо обвинен. И започват нови убийства, изнудвания, измами… Участниците в извършените някога престъпления все още са живи — и бизнесменът Аргунов, и висшият чиновник Ситников, и бившият милиционер Забелин, и писателката Истомина… Пружината на капана, наречен живот се навива, за да се разпусне неумолимо и раздаде всекиму справедливост…
Това беше истина, характерът на Ситников-младши далеч не бе приятен, така че такава тънка работа като сватосването трябваше да се следи изкъсо. Разбира се, Вячеслав Антонович отиде в клуба.
На другия ден Олга Павловна, въпреки че се чувстваше зле, започна планомерно да атакува сина си. Първата й работа бе да ги покани с Олеся на вечеря и цялата вечер внимателно наблюдава кандидатката за снаха. Момичето бе на висота, невъзможно беше да се заяде нито с говора й, нито с обноските, нито с израза на лицето. Вячеслав Антонович повече си мълчеше, пушеше и гледаше настрани, като с целия си вид показваше, че е незаинтересовано лице. Както реши синът му — така ще бъде. Докато Олга Павловна се възползва докрай от влиянието си върху сина си и ето че след един месец Гриша й каза:
— Е, майко, щом Олеся толкова ти харесва, може пък да се оженя за нея, а? Поне ще бъда спокоен за отношенията помежду ви. Защото нали знаеш, тези кавги между снахи и свекърви… Вечно се получава някаква драма.
Те подадоха заявление и започнаха да се готвят за сватбата. Григорий замина на преговори в Нефтеюганск, където започваше някакво крупно строителство, така че изглеждаше напълно естествено, когато Олеся трябваше да обикаля магазините в търсене на аксесоари за сватбения тоалет, да я вози Вячеслав Антонович. Нали момичето нямаше собствена кола.
Това беше първата им среща насаме след пристигането им от Германия.
— Доволен ли си от мен? — попита Олеся. — Или нещо не е наред?
— Ти си ми умница. — Ситников прегърна момичето, притисна го до себе си. — Всичко върви както трябва. Още малко — и ще станем едно семейство и ще можем да се виждаме без проблеми.
— Мислех, че вече сме едно семейство от момента, когато станах официална годеница на сина ти.
— Потърпи мъничко. — Той я целуна по главата, после по челото, по устните. — Не бива да си навличаме излишни подозрения. Нали знаеш, че сватбите често се развалят заради дреболии? Моят син е човек избухлив, темпераментът му е холеричен, не дай си боже да заподозре нещо, ще започне да те ревнува и като нищо ще ти избяга. Ние с теб не искаме това.
— Не го искаме. Но аз мислех, че поне днес… Има едно място, където можем да отидем, уговорила съм се.
Той събра цялата си воля, за да не се съгласи. Ох, колко му се искаше да отиде! Да забрави за всичко, да я притисне до себе си, да слуша стоновете й и после нежно да гали нейната влажна от избилата пот кожа. Но не! Твърде дълго е живял на този свят, твърде добре знае какви непредвидени случайности понякога прекършват човешки съдби дори тогава, когато ти се струва, че всичко е изпипано до последната дреболия.
— Хайде да потърпим, моето момиче — ласкаво каза Вячеслав Антонович. — Струва си.
Той се страхуваше, че Олеся ще се обиди, но не стана нищо подобно. Момичето го гледаше сериозно, внимателно, но не обидено.
— Знам за какво искаш да ме попиташ, но не го правиш — каза тя изведнъж.
— За какво?
— За твоя син. Нали разбираш, че ние вече отдавна…
— Не желая да слушам за това — рязко я прекъсна Ситников.
— Може би — замислено каза Олеся — не желаеш да слушаш, но искаш да знаеш. Или аз изобщо не съм в състояние да те разбера.
Той трепна. Сякаш отвратителните призраци на миналото си пробиха път през стъклата на автомобила и го обградиха. Той не искаше да си спомня за това, изпитваше страх.
— Искаш да знаеш кой от вас е по-добър, ти или той — продължи междувременно Олеся. — И искаш да знаеш какво чувствам, когато си лягам с него. Ти си по-добър. Синът ти твърде много обича пиенето, а това поражда доста проблеми. Когато спя с него, аз върша работа, която ще бъде заплатена съответно, затова се старая да я върша добре. Изобщо аз съм човек изключително добросъвестен и правя всичко както трябва.
Призраците отстъпиха и на Ситников му олекна. Тя просто се опитва да го ухапе като отмъщение, задето не се съгласи да отиде с нея в някакъв апартамент, това е. Обикновен женски каприз.
Те дълго обикаляха магазините и търсиха обувки в нужния цвят и строго определен модел, после избираха обеци, гривна и украшение за коса, което също трябваше да бъде златно или поне позлатено. Този ден двамата повече не се върнаха към разговора за интимните им взаимоотношения.