Капан за мишки

Въпросът за дете повдигна самият Вячеслав Антонович скоро след сватбата, точно когато живееха двамата с Олеся на вилата.

— Да не си посмяла да забременееш — безапелационно заяви той една нощ, докато се изтягаше в леглото, разнежен след бурните ласки.

— Какво, никога ли? — лениво попита Олеся.

— Само когато аз кажа, че може.

— А кога ще може?

— Ти какво, да не би да бързаш да станеш майка? — Той се надигна на лакът и я погледна недоверчиво. — Нещо не ми се вярва.

— За никъде не бързам, но искам да знам кое в живота ми от какво зависи.

Отговорът му хареса. Не, не беше сбъркал със своето момиче, не беше сбъркал. Тя дори бе по-добра, отколкото си бе помислил през първите дни на познанството им, защото се оказа, че прилича на него самия много повече, отколкото му се бе сторило в началото. На него и на онази, другата, за която му беше толкова болно и страшно да си спомня.

— Помниш ли пиесата „Любов под брястовете“? — попита той, очаквайки впрочем, че Олеся ще отговори отрицателно. Тя добре се ориентираше в съвременността, но за неща, случили се преди раждането й, проявяваше невероятно невежество — къде ти ще знае за пиеса, поставяна преди половин век в театрите по цял свят.

Разбира се, тя отговори, че не само не я помни, но и никога не е чувала за тази пиеса.

— Виж сега, моето момиче, в тази пиеса има един баща, неговата млада съпруга и син от неговия предишен брак. Младата съпруга се влюбва в сина на мъжа си, а когато ражда дете, изобщо не се знае чие е то и какво се пада на двамата: дали е син на съпруга й и съответно брат на любовника й, или е син на младия й любовник и съответно внук на мъжа й. Аз не искам да изпадна в същото идиотско положение с детето, което ще родиш. За нищо не те питам, но мога да предположа, че редовно спиш със сина ми, както е редно за млада жена, която наскоро се е омъжила. И ако забременееш, никой няма да знае чие е детето. Нито ти, нито аз. А на мен това не ми харесва. Искам да знам със сигурност, че детето ще е мое, а не на Гриша.

— Но, Слава, има безброй начини… Нали знаеш, Гриша често, меко казано, е пийнал и на мен нищо не ми коства да го отбягвам цяла седмица или дори две. Той поначало не е кой знае какъв…

— Престани! Не искам да обсъждаме интимната страна на отношенията ти с моя син. Това не ме засяга.

— А какво тогава обсъждаме в момента? — хладно попита тя.

— Обсъждаме перспективите за твоето майчинство. Първо, като начало трябва да преживееш с мъжа си достатъчно време, за да се убедиш, че бракът ви е стабилен и Гриша няма да те зареже в близко време. Не бих искал да останеш сама с дете. Разбира се, няма да изпитваш материални затруднения — аз ще се погрижа за това, — но от морална гледна точка не е много хубаво. Съгласна ли си?