Търсенето на скритата истина

Бях. Продължавах да падам. И продължавах отново да се изправям, всеки път малко по-силна. Но все още не бях достатъчно силна. Някой ден щях да бъда. Дотогава Баронс беше единственият, който можеше да уплаши всичките ми врагове. Ако АУ наистина щеше да подейства на Хелоуин, той определено ми гарантираше най-високите шансове за оцеляване. Бях приключила с това да скачам от вълнение на вълнение, опитвайки се да избегна приливите. Правилно или грешно, за добро или за лошо, бях избрала: Бароне беше моята вълна. Но нямаше начин да живея сама с него. Трябваше ми буфер, а моят буфер също се нуждаеше от място за живеене.

- Какво лошо има Дани да остане тук?

- Тя е в по-голяма опасност до теб.

- Не мисля, че ще отиде. Тя сама си решава.

- Тогава намери начин да я убедиш, че е най-добре и за двете ви!

- Може да отнеме няколко дни - според ЛГ и без това имах само три. - Дай ми поне това! - след като дойдеше тук, щях да се погрижа да я задържа. И да я впрегна в работа с нейния суперслух и другите сетива, за да разбера какво имаше под гаража му и как да се вмъкнем там долу. Той можеше да е моята вълна, но не беше моята дъска. Знанието и ползата бяха единствените две неща, които стояха между мен и насрещното течение.

Той ме гледаше внимателно за момент, после кимна сковано.

- Четиридесет и осем часа. Дръж хлапето под контрол и далеч от пътя ми! И има нови правила. Първо: стой далеч от „Честър"! Това значи радиус десет преки. Второ: споделяш цялата уместна информация с мен, без да се налага да питам! Трето: дръж хлапето далеч от гаража ми! Четвърто: ако се опиташ да се навреш в главата ми, ще се навра в гащите ти!

- О! Това са пълни глупости!

- Танто за танто - погледът му падна върху гърдите ми и внезапно пред очите ми изплува твърде детайлен спомен как изхлузвам блузата си през главата, а той ги гледа как изскачат и се люшкат. - Или може би по-скоро цица за цица?

- Няма нужда да бъдеш груб.

- Мога да измисля безброй причини да бъда груб.

- Запази ги за себе си!

- Толкова различна мелодия свириш сега.

- Изглеждаш ядосан, Баронс. Разочарован. Какво има? Станал си малко пристрастен към мен ли?

Устните му се разтеглиха, оголвайки зъби. Бях ги усещала върху зърната си. Почти можех да ги усетя там и сега.

- Ние се чукахме, госпожице Лейн. Дори хлебарките се чукат. И се ядат една друга също така.

- Същата страница, Баронс.

- Същата скапана дума - съгласи се той.

О, да, ето ни и нас, отново работим заедно. Всичко беше добре -или поне се беше върнало към нормалното - в „Книги и дреболии Бароне“.

- Наистина ли ще живея у Бароне? С Бароне? - възкликна Дани, подскачайки от крак на крак заднешком, докато вървяхме през „Темпъл Бар". Отивахме да пресрещнем шийте зрящите. Дани беше научила, че група от няколко десетки, водени от Кат, идваше в града тази вечер, за да разузнае.

- Не - казах сухо, - с ЛГ и неговите лакеи.

- Ще живея с Баронс! Еба си! Супер яко!