Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
— Но… — Гласът на телефонистката секна. — Почакайте една минута, моля. — Той зачака; мина една минута, после втора. След това отново чу гласа на телефонистката: — Преди малко не можех да ви го кажа. С мис Донован се е случило нещастие. Застреляла се е. Когато позвънихте, тъкмо я изнасяха през фоайето, за да я откарат в болницата „Сейнт Катрин“.
— Тя… сериозно ли е? — попита Джордж обезумял.
— В началото си помислиха най-лошото, но сега смятат, че те се оправи. Ще й правят операция, за да извадят куршума.
— Благодаря ви.
Стана и се обърна към Кей.
— Опитала се е да се самоубие — каза той е напрегнат глас. — Трябва да отида до болницата. Днес следобед се държах малко грубо и мисля, че отчасти и аз съм виновен.
— Джордж — каза неочаквано Кей.
— Какво?
— Не смяташ ли, че е непредпазливо от твоя страна да се замесваш в това? Хората могат да кажат…
— Пет пари не давам какво ще кажат хората — отвърна й рязко той.
Отиде в стаята си и започна механично да се приготвя за излизане. Когато зърна лицето си в огледалото, затвори очи с внезапно възклицание на отвращение и се отказа от намерението да се реши.
— Джордж — извика Кей от стаята си. — Обичам те.
— И аз те обичам.
— Обади се Жул Ренар. Каза нещо за лов на баракуда. Не смяташ ли, че ще бъде много весело, ако отидем заедно? Мъжете и жените заедно.
— Някак си това предложение не ми допада. Цялата идея за ходене на риболов…
Телефонът долу иззвъня и той се сепна. Долорес го вдигна. Беше някаква жена, която се бе обаждала вече два пъти този ден.
— Мистър Ханафорд вкъщи ли е?
— Не — отвърна бързо Долорес. После се изплези и затвори телефона точно когато Джордж Ханафорд слезе по стълбите. Помогна му да си облече палтото, като стоеше възможно най-близо до него, след което отвори вратата и го последва до площадката пред външните стълби.
— Мийстър Ханафорд — каза тя неочаквано, — тая мис Ейвъри днес обажда пет-шест пъти. Аз казва вас няма и не казва нищо на мисис.
— Какво? — Той я зяпна, като се почуди колко ли знаеше тя от неговия живот.
— Тя обажда току-що и аз казва вас няма.
— Добре — отвърна й той разсеяно.
— Мийстър Ханафорд.
— Да, Долорес.
— Аз не се ударила днес сутрин, когато паднала от стълба.
— Чудесно. Лека нощ, Долорес.
— Лека нощ, мийстър Ханафорд.
Джордж я погледна с усмивка — слаба и мимолетна, която разкъса завесата помежду им, и с това несъзнателно й обеща да я допусне до хилядите радости и чудеса, които само той знаеше и над които само той имаше власт. После тръгна към автомобила си, а Долорес седна на стълбите и потри ръце с жест, който можеше да бъде предизвикан както от възторг, така и от задушаване, и загледа изгряването на тънката и бледа калифорнийска луна.
Пред ателието на мебелиста
Автомобилът спря на ъгъла на Шейсета улица и някаква мрачна пресечка. Жената излезе. Мъжът и момиченцето останаха в колата.
— Ще му кажа, че не може да струва повече от двайсет долара — каза жената.
— Добре. Взе ли чертежите?
— А, да — тя се пресегна за чантата си на задната седалка, — сега вече са у мен.
— Dites qu’?l ne faut pas avoir les forts placards22 — каза мъжът. — Ni le bon bois23.
— Добре.
— Недейте да говорите на френски — помоли момиченцето.
— Et il faut avoir un bon ’height. L’un des Murphy’s etait come fa.24
Той вдигна ръката си на метър и половина от земята. Жената влезе през някаква врата с надпис „Мебелист“ и изчезна по едно тясно стълбище.
Мъжът и момиченцето се огледаха наоколо без особен интерес. Кварталът беше затънтен, скучен и тих. Няколко негри се занимаваха с нещо по-нагоре по улицата и от време на време минаваше по някой автомобил. Беше хубав ноемврийски ден.
— Слушай — каза мъжът на момиченцето, — обичам те.
— Аз също те обичам — отвърна му то, като се усмихна учтиво.
— Слушай — продължи мъжът. — Виждаш ли онази къща от другата страна?
Момиченцето погледна натам. Това бе къща на гърба на магазин. Пердетата скриваха по-голямата част от вътрешността й, но зад тях се забелязваше слабо движение. Отвореният капак на един от прозорците се удряше напред и назад в стената през няколко минути. Нито мъжът, нито момиченцето бяха виждали това място преди.
22
Dites qu’il ne faut pas avoir les forts placards. — Кажи му, че не трябва да има много чекмеджета. (Фр.)
23
Ni le bon bois. — Нито да е от скъпо дърво. (Фр.)
24
Et il faut avoir un bon ’height. L’un des Murphy’s etait comme fa. — И да бъде достатъчно висок. Този, който имат семейство Мърфи, е толкова. (Фр.)