Тайните на Марсилия
- Автор: Зола Емил
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Тренев & Тренев
- ISBN: 954-06-0039-1
- Переводчик: Александра Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Марсилия». Краткое содержание книги:
– Ще си лягате ли вече, господа?
Мариус бързо издърпа ръката си с отвращение, което не си направи труда да скрие.
– Милички – отговори Совер, – много бих искал да ви поканя на обяд... А? Обещайте ми, че ще ме забавлявате... Идвате ли, Мариус?
– Не! – грубо отвърна младежът.
– Ах, господинът няма да дойде! – изрече Клерон с про-влачения си глас. – Колко досадно... Би могъл да ни плати шампанското... Дължи ни това.
Мариус бръкна в джобовете си, извади оттам две шепи златни монети и ги хвърли на Клерон и Инард. Жените ги прибраха, без ни най-малко да се разсърдят.
– До довечера – кимна Мариус.
– До довечера – отговори му Совер.
Хвана под ръка жените и си тръгна, събудил тихата улица с тананикането си.
Мариус го гледаше как се отдалечава, после се прибра в малката си тиха стаичка на улица "Сент". Беше шест часът сутринта. Легна и веднага заспа дълбоко. Събуди се чак в два след обяд.
Когато отвори очи видя на скрина парите, които беше спечелил. Жълтите отблясъци, които пробягваха по златните монети, почти го уплашиха. Внезапно си спомни ясно изминалата нощ. Гърлото му се сви от странно вълнение. Уплаши се да не се е превърнал в играч, защото първата му мисъл, когато се събуди, бе да се върне вечерта в клуба и да се опита да спечели още. При тази мисъл потръпна целият, усети някакво изгарящо и сладостно чувство.
Повтаряше си: "Не, не е вярно, не може да съм обладан от тази ужасна страст, не може толкова бързо да съм станал играч. Аз играя, за да спася Филип, не за себе си." Не посмя да си задава повече въпроси. После си спомни за Фин. Едва сдържа риданията си. Каза си, че вече има десет хиляди франка и не е необходимо да се връща повече в игралния дом. Разбира се, че щеше по-лесно да намери пет хиляди франка. Не трябваше да рискува да изгуби спечеленото.
Той се облече и излезе навън. Главата му го болеше до пръсване. Дори не помисли да отиде в службата си. Влезе в някакъв ресторант, но не можа да яде. Виеше му се свят. На моменти му се струваше, че ще се задуши, сякаш изведнъж бе останал без въздух. Когато настъпи нощта, машинално и бавно се отправи към клуб "Корней".
15
Когато влезе в залата, Мариус забеляза на една маса Совер, седнал между Клерон и Инард. Управителят на товарителницата беше с момичетата от сутринта. Той стана и се здрависа с младия мъж.
– А, приятелю! Напразно не дойдохте с нас!... Повеселихме се чудесно. Тези момичета са невероятно забавни! Разсмиват те до сълзи. Ах, как обичам жените!
Той поведе Мариус към масата, където Клерон и Инард пиеха бира. Младежът седна неохотно.
– Господине – обърна се към него Инард, – искате ли тази вечер да ви правя компания?
– Не! – сухо отговори той.
– Добре прави, че отказва – високо извика Совер. – Ти ще го погубиш, скъпа... Нали знаеш поговорката: "На когото му върви в любовта, не му върви в играта."
И добави тихо, обръщайки се към събеседника си:
– Защо не я вземете за любовница?... Не виждате ли какви погледи ви хвърля?
Мариус не отговори. Стана и отиде на игралната маса. Започваше нова игра и той бързаше отново да изпита вълненията на предната вечер.
Реши да приложи същата тактика. Сложи петдесет франка на масата и ги изгуби. Заложи още петдесет. Отново не спечели.
Играчите са фаталисти, знаят от опит, че случайността си има своите закони както всяко нещо на света, че понякога за една нощ тя донася богатство на някой човек, а често на другия ден също тъй неочаквано го довежда до разорение. За миг шансът се обръща и тогава онзи, който многократно е печелил, започва да губи много и продължително. Мариус беше именно в такъв период.
Изгуби пет пъти. Совер се беше приближил и следеше отблизо играта му. Наведе се и бързо прошепна на спътника си:
– Недейте да играете тази вечер, късметът ви не работи... Ще изгубите всичко, което спечелихте вчера.
Младежът нетърпеливо повдигна рамене. Гърлото му беше пресъхнало, по челото му избиваше пот.
– Оставете ме! – помоли бързо той. – Зная какво правя... Искам всичко или нищо...
– Както желаете. Предупредих ви... Играя и гледам как играят повече от десет години и имам известен опит. След няколко часа ще останете без нито едно су... Така става винаги...