Kолеж за магьосници

— Истинският Мартин ли?

— Именно.

— Ужас! Толкова е тъжно. — Във въображението му изникна симпатичното английско семейство. Сякаш ги видя на старинна червеникавокафява снимка и зърна как изведнъж помежду им зейна празнота. Представи си как научават тъжната вест. И как напразно се опитват да приемат загубата.

— Напомня ми за брат ми — прошепна Алис.

— Знам.

Тя го изгледа. Куентин не извърна очи. Наистина знаеше за брат й. Подпря се на лакът, взря се в лицето й и бавно изрече:

— Като малък, пък и след като поотраснах, завиждах на Мартин.

Алис се усмихна.

— Вярвам ти.

— Защото смятах, че най-сетне е постигнал върховното щастие. Изчезването му би трябвало да е трагично събитие, но според мен той съумява да надхитри системата. И да остане завинаги във Филория.

— Разбирам те. — Тя сложи ръка на гърдите му. — Наистина вярваш в магията и затова се различаваш от всички останали. Предполагам, знаеш, че всички сме скептици. Да, знаем, че магията съществува. Но ти искрено вярваш в нея, нали?

Куентин се смути.

— Не бива ли? — измънка.

Алис кимна и се усмихна още по-широко.

— Не бива.

Той започна да я целува, отначало много нежно. След малко стана и заключи вратата. Това беше началото… само дето всъщност всичко беше започнало доста отдавна. Сякаш двамата се спасяваха от справедливо наказание и очакваха всеки момент нещо или някой да им попречи. След като не се случи нищо подобно, щом се убедиха, че няма да има последствия, буквално обезумяха — взаимно се разсъблякоха не само защото бяха обзети от страст, но и поради желанието да изгубят контрол. Куентин жадуваше да я насърчи, да разбере дали и тя го желае толкова силно и какви волности ще му позволи. Алис не го спря. Тя не му беше първата жена и на практика вече беше спал с нея, само че сега всичко беше различно. Правеха секс, а не се съвкупяваха като животни, и усещането беше върховно именно защото бяха скромни и свенливи човешки същества, преобразени в похотливи зверове. Не чрез магия, а понеже на някакво подсъзнателно ниво открай време в действителност бяха такива.

Опитаха се да не се издават пред другите, само че приятелите им разбраха, започнаха да си измислят поводи да ги оставят насаме и Алис и Куентин се възползваха. Явно другите Физици изпитваха облекчение, задето двамата с Алис се бяха изяснили най-после и помежду им вече нямаше напрежение. За Куентин фактът, че Алис отвръщаше на чувствата му, беше чудо като всичко, което беше видял от пристигането си в "Брейкбилс", и също толкова невероятно. Чувствата му към Джулия бяха бреме, опасна сила, опитваща се да го върне в студения и неприветлив Бруклин. Любовта на Алис беше много по-реална и го обвързваше завинаги с новия му живот, с истинския му живот в "Брейкбилс".

И тя го разбираше. Изглежда, знаеше всичко за него, четеше мислите му, отгатваше чувствата му и въпреки това го желаеше. Двамата безцеремонно узурпираха горния етаж на Вилата (отскачаха до Къщата само да си вземат най-необходимите лични вещи) и дадоха да се разбере, че всеки дръзнал да наруши спокойствието им, ще се натъкне на прояви на взаимна любов — вербална и физическа — и на бельото им, захвърлено на пода.