Злочестие [bg]

Пистолетът на Меган изщрака и тя го опря до главата му. Не стреля. Щеше да привлече вниманието към нас и да провали плана. Освен това той просто щеше да се телепортира преди куршумът да удари.

— Какво правиш тук? — попитах аз.

— Бях поканен — усмихнато отвърна Разрушение. — Ослепителния ме повика и аз нямаше как да откажа да дойда. Неговата покана бе… настоятелна.

— Покана… — повторих аз. — Искри. Той има мотиватор, основан на твоите сили.

Летящ рицар твърдеше, че ако човек опита да създаде устройство с използване на силите на жив Епичен, то ще работи — но ще му причини болка и ще го привлече към себе си.

— Да, той си послужи с един от тези… уреди, за да ме повика. Той трябва да желае смъртта, Убиецо на Стоманеното сърце. Както всички ние я искаме вътре в душата си.

Искри. Регалия трябва да е направила поне още една бомба от силите на Разрушение — различна от бомбите за Вавилар и Канзас сити. Бомба, понастоящем притежавана от Проф. Той би трябвало да я зарежда със слънчева светлина. Предположи, че това беше привлякло Разрушение.

Това означаваше, че някъде в града се намира устройство, което може да го унищожи мигновено. Колко ужасно би било, ако Проф се е отказал от човешката си природа, за да защити Вавилар, само за да стовари същата разруха върху Илдития.

Разрушение ни гледаше успокоен. За последно се разделихме след дълга гоненица, при която той направи всичко възможно да ме убие. За щастие, не изглеждаше да ми има зъб.

Преди да се разделим обаче, бях принуден да му разкрия нещо.

— Ти знаеш тайната на слабостта — казах аз.

— Така е — отвърна той. — Много ти благодаря за това. Сънищата им ги издават, тъй че святото ми дело може да продължи. Трябва само да открия страховете им.

— Имаш предвид да освободиш света от Епичните — намеси се Меган.

— Не — обясних аз, без да изпускам погледа на Разрушение. — Той иска да освободи този свят от всички.

— Пътищата ни се доближават, Убиецо на Стоманеното сърце — каза ми Разрушение. — Най-накрая ще трябва да се изправим един срещу друг, но днес можеш да продължиш със задачата си. Бог ще сътвори стъкло от този свят, но само след изгарянето… а ние сме неговите огньове.

— По дяволите, гаден си — рече Меган.

Той ѝ се усмихна.

— „И нощ не ще има там, и не ще имат нужда нито от светило, нито от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветлява…“2

И изчезна. Както винаги при телепортацията си, остави свое триизмерно изображение от нажежена бяла керамика, което секунда по-късно се строши, а после бързо изчезна.

Отпуснах се на вратата, а Меган ме хвана за ръка и ме подпря. Искри. Като че вече нямаше достатъчно неща, за които да се тревожим.

— Къде са сладкишите! — донесе се глас отвън. — Действайте, слонцета. Тя си иска кейкчетата.

Високият готвач влетя в помещението. Меган се обърна към него и скри пистолета си зад гърба. И изведнъж кейкчетата в одевешната тавичка се покриха със сложни глазури.