Небесносини грехове

- Аха, ти и аз, единствените жени на местопрестъплението. - Звучеше толкова уморена.

Всъщност, Тами и аз не бяхме приятелки. Тя беше Последовател на Пътя, християнската версия на вещиците. Повечето от Последователите на Пътя бяха фанатици по-големи християни от консерваторите, сякаш трябваше да доказват, че наистина заслужават спасение. Тами беше омекнала след като започна да се среща с Лари Къркланд, колегата ми съживител. Но сега за пръв път осъзнавах каква част от това бляскаво покритие е било заличено. Работата в полицията изяжда и изплюва човек.

Като жени ни се налагаше да бъдем по-твърди, само за да ни приемат. Днешният ден не бе помогнал на нито една от нас.

- Вината не е твоя - изрекох.

Треперенето започваше да става малко по-силно.

- Не, вината е на проклетия лекар.

Вдигнах поглед към нея.

- Моля?

- Дава ми рецепта за противозачатъчни, след което ми предписва антибиотици и не ме предупреждава, че докато пия антибиотиците, противозачатъчните няма да действат.

Зяпнах.

- Извинявай, да не би да казваш...?

- Че съм бременна, да.

Знам, че изненадата пролича по лицето ми, не можах да я прикрия.

- Лари знае ли?

Тя кимна.

- Да.

- Какво... - Опитах се да кажа нещо положително, но се предадох. - Какво ще правиш?

- Ще се омъжа, по дяволите.

Сигурно нещо се е изписало по физиономията ми, защото тя застана на колене до мен.

- Обичам Лари, но не възнамерявах сега да се омъжвам, и със сигурност не планирах да имам дете. Знаеш ли колко е трудно за жена да напредне в тази работа? Разбира се, че знаеш.

Съжалявам.

- Не - възразих - за мен не е същото. Полицейската работа не е цялата ми кариера.

Треперенето отново бе започнало; никакво удивление не можеше да ме задържи топла.

Тя свали собственото си сако, разкривайки оръжието си в кобура отпред. Обви сакото около мен. Не възразих, а го придърпах по-близо.

- Треперенето заради бременността ли е? - попита тя. - Някой каза, че си обяснила, че ти е лошо, нали?

Бяха ми необходими няколко секунди, докато мигах донякъде глупаво срещу нея, за да разбера какво ме пита.

- Да не би току-що да каза „бременност"?

Тя направи физиономия.

- Анита, моля те, аз също не съм казала на никого, но ще се досетят.

Повърнах на местопрестъплението, това никога не го правя. Не припаднах като теб, но бях близо.

Наложи се Пери да ми помогне да се махна от двора, за да повърна. Няма да им отнеме дълго време, преди да се усетят.

- Това не е първото местопрестъпление, на което повръщам, даже не е четвъртото - отвърнах. - От известно време не го бях правила, но със сигурност ми се е случвало. Със сигурност са ти казвали за случая, при който повърнах върху едно тяло.

Зербровски го обожава.

- Разбира се, но си помислих, че преувеличава. Знаеш го какъв е.

- Не е преувеличил.

- Можеш да ме лъжеш, щом предпочиташ, но освен ако не възнамеряваш да направиш аборт, рано или късно ще разберат.

- Не съм бременна - настоях, макар че ми беше леко трудно докато го изричах, защото треперех толкова силно, че едва говорех. - Просто ми е зле.