Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
"Царедворците", останали в Сиджилмаса, са пъстра група: хора от Риф, скитници и измамници от най-различни племена и националности. Има двама мъже, които се кълнат, че са принцове на Асанте; португалски и холандски ренегати; търговци от Египет и Етиопия, които незабавно предлагат стоката си на новопристигналите. Исмаил нарежда тя да бъде конфискувана и я раздава пренебрежително.
– Ето – казва той и подхвърля на Бен Хаду ковчеже с ароматна смола. Всеки друг би се почувствал поласкан от този щедър дар, но Калайджията се усмихва огорчено: той не използва много парфюми. Докторът получава странна колекция от сушени бръмбари и скорпиони, използвани от някой от шарлатаните: по-късно разбирам, че ги е хвърлил в клозета от виковете на следващия, който го ползва. Исмаил ми дава сребърна кутийка, декорирана с орнаменти, и аз му изказвам щедри благодарности. Отварям я и откривам, че е пълна с някакви ароматни сушени листа, които миришат на дърво, на нещо сладникаво и лютиво, подобно на индийско орехче. По-късно същата нощ, след като султанът преспива с поредното си завоевание, принцовете на Асанте ме привикват, носят със себе си глинени лули и кесийка със сушени листа, които наричат тютюн, същите, каквито пушеше господарят ми, докторът. Предлагат да смесим малко от билката, която наричат киф, с тютюна, за да го "подсладим". Свивам рамене.
– Щом искате. – Веднъж бях опитвал тютюн и не бях особено заинтригуван. Оказва се истина. Билката наистина подобрява усещането и скоро тримата си приказваме като стари приятели, обгърнати в облаци от дим със сладникав аромат, смеем се на разказите си, които стават все по-несвързани и странни. След малко ме обзема страшен глад и отивам в кухнята да взема нещо за хапване.
Тъкмо се връщам с поднос, пълен със сладкиши и бадемови бисквити (които са много вкусни: не устоях и ги опитах, докато ги струпвах върху подноса), когато едно момиче със силно гримирани очи и изумителна усмивка ме спира. Не носи воал и е от номадите Аид Кабаши.
Облизва устни и препречва пътя ми като котка, която се готви да изяде птичка.
– Здравей.
Има екзотичен вид с тежките си триъгълни обици и огърлицата от раковини, проблясваща на светлината от факлите. Слага ръка върху моята и загледана по-скоро в мен, отколкото в подноса, казва:
– Изглежда доста апетитно.
Сещам се за добрите си обноски и ѝ предлагам сладкиш. Тя се смее.
– Нямам предвид това.
Прокарва ръка през робата ми съвсем преднамерено и я спира върху слабините ми. Вместо да се изненадам, започвам да се смея. Продължавам да се смея, докато тя придърпва главата ми надолу към своята и ме целува замечтано. Щом устните ни се разделят, тя казва:
– Наблюдавах те през целия ден. Ти не ме ли забеляза?
Налага се да призная извинително, че не съм. Как така? Тя е невероятна. Но не е Алис.
– Ти си много красив мъж.
Това ме кара отново да се разсмея.
– Жените са красиви, не мъжете.
– Нека отидем на по-усамотено място и да проверим това на спокойствие.
Взема подноса от ръцете ми и ме повежда като жертвен агнец към малка стаичка, настлана с цял куп овчи кожи.
Главата ми е толкова замаяна, че се чувствам, сякаш наблюдавам любовна двойка в проблясъци на халюцинации. Светлите ѝ пръсти докосват белезите ми. Промърморва:
– Е, ти наистина си голяма рядкост – преди да се покатери върху мен.
В опиянението, в което се намирам, никак не се учудвам от факта, че съм възбуден. Придържам я с две ръце, възседнала фалоса ми, като почти напълно обгръщам талията ѝ, украсена със сребърна верижка с амулети. Каквато и да е магията ѝ, наистина е мощна: действаме с пълна сила. Тя е дългокрака и гъвкава, със стегнати гърди и тесен ханш. Кожата ѝ е лъскава, а тъмните очи – нечестиви. Сменя позата и забелязвам, че хълбоците ѝ са заоблени като луната в пълната ѝ фаза. Ръцете и краката ѝ са нашарени с мастило. Светлите ѝ стъпала се вдигат пред мен като дар, щом коленича над нея.
Дневната светлина изпълва стаята и откривам, че съм сам. Ала върху купчината овчи кожи до мен несъмнено личи отпечатък от женски ханш.
В съзнанието ми една след друга изникват ярки сцени, твърде живи и странни, за да бъдат отдавнашни спомени. Господи, какъв джин се е вселил в мен? Аз съм евнух, кастриран съм: всичко това е невъзможно. Лежа там жаден и уморен и се лутам между липсата на вяра и пълната убеденост, въодушевление и срам. Трябва да е било от онзи киф; или от екзотичната магия на жената. Но сега сърцето ми е привлечено от Алис като магнит и едно тихо триумфиращо гласче ми прошепва, че макар и да не съм способен да даря някоя жена с деца, очевидно още мога да осигуря наслада, а това си е истински дар, нали така?