Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
Не само Зидана гледа странно детето ми; маймунката често сяда до мен, докато синът ми спи в скута ми, и гледа малкото човече така заплашително, че се боя да не му направи нещо, ако ги оставя сами. Понякога, докато храня детето, Амаду се покатерва в скута ми и се опитва да захапе другата ми гърда. След като съм го отблъснала, той си тръгва и бърбори така разгорещено, та човек би си помислил, че съм опитала да го убия. Подобно поведение помрачава дните и мислите ми, защото зная, че ако продължи, ще се наложи да взема трудно решение.
Очевидно отсъствието на султана е причина за отпускане на строгите правила по отношение на харема, тъй като днес имам посещение от самия велик везир Абделазиз бен Хафид. Честно казано, изпълнена съм с объркване от това, че го виждам тук. Бях останала с убеждението, че наказанието за пълноценен мъж, посетил съпругите от харема, е смърт, но той ми казва, че е упълномощен от самия султан и иска да огледа детето. При вида на Момо изглежда доста озадачен и пожелава да го види съблечен; боя се, че съм прекалено сдържана. Ръцете на Абделазиз приличат на женски; дланите му са меки и пухкави, но зад тлъстината има мускули, а в черните му очи се чете хладна решителност. Нямам му доверие и се тревожа, че крои нещо подло; Амаду също не го харесва, зъби се срещу него и пищи от разстояние.
Съпротивата ми не го разколебава; продължава да идва и всеки път носи подарък: шишенца с парфюм с наситен аромат на мускус и ароматна смола, парчета кехлибар със сладка миризма, които да ароматизират дрехите ми, френско креватче за бебето, цялото покрито със златни листа. Развеселена от абсурдната разточителност на този предмет, опитвам се да го откажа.
– Ля, безеф, безеф, сиди! – (Вече зная малко арабски.) – Джамил... Прекрасно е, но не.
Той обаче настоява.
– Това дете е на Исмаил и трябва да получи почести. – Прави пауза. – На Исмаил е, нали така?
– Разбира се.
– Несъмнено ли е? Само че – той разперва ръце извинително – чуват се приказки.
– Приказки?
– От друга заинтересована страна.
Не разбирам и го казвам.
– Простете за думите ми, но лейди Зидана казва, че робът Нус-Нус има предпочитания към вас. – Гледа ме настойчиво и съм напълно шокирана. Не успявам да потисна изчервяването си. Усещам как горещината се надига от приписването на тази вина.
– Нус-Нус е истински джентълмен и добър слуга на султана.
– Не това се говори из двора. Говори се, че ляга с вас и това дете е негово.
– Детето е на султана и на никой друг. Освен това не мисля, че кастриран мъж е способен на нещо подобно.
На лицето му се настанява изражение, което не мога да разтълкувам. После казва:
– Вярвам ви, мила моя. Но Зидана е безмилостен противник и се занимава с магии. Ако ми осигурите доказателство за злите ѝ деяния, мога да ви осигуря защита и сила срещу нея. Стига да искате да запазите себе си и детето си в безопасност.
Минава седмица преди следващото му посещение. Случва се така, че то съвпада с визитата на маалема, която ми е донесла китка розмарин да ароматизира шатрата ми, развиква се, покрива се с воала си, създава истинска суматоха и сяда между нас, за да ме предпази от присъствието му.
След като той поднася извинения и си тръгва, тя казва:
– Властен мъж. Опасен.
– Да, зная. Той е дясната ръка на Исмаил.' Тя клати яростно глава.
– Само дясната ръка на моя господар Исмаил е негова дясна ръка. Абделазиз бен Хафид е нещо съвсем друго и мястото му не е там.
Властен. И опасен. Трябваше да запомня думите ѝ. Вероятно английското ми възпитание ме възпря да го порицая или да отбягвам присъствието му. Истина е, че се боя от Зидана и имам нужда от съюзник. По някаква причина Момо е завладян от великия везир. Не ми е нужно много време да се досетя за причината. Мъжът е покрит с бижута. В чалмата му има перли, подгъвите и предната част на робата му проблясват, покрити със злато, а по пръстите и ръцете носи бижута, обсипани със скъпоценни камъни с размера на пачи яйца. Скъпоценности сияят дори по дръжката на кинжала, който носи (няма вид да го е използвал за нещо повече от белене на ябълка), и по носовете на чехлите му. Един смарагд привлича вниманието на момчето особено силно, веднъж то го сграбчва и не иска да го пусне, без значение как го увещаваме, опитваме да издърпаме или пробваме да привлечем вниманието му към нещо друго. Най-накрая успяваме да му вземем камъка, но той започва така да реве, та човек би си помислил, че дверите на ада са се отворили и се изливат през неговата уста. Абделазиз се отдръпва.