Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
В някакъв момент нападателите ни трябва да са се изпарили отново, като бързо са се оттеглили в необятните планини, защото хаосът и клането са заменени от зловеща тишина, нарушавана единствено от пъшкането на ранените и крясъците на лешоядите, които кръжат над нас, предвкусвайки огромен пир.
Този ден загубихме четиристотин души, цвета на армията на Мекнес, най-добрите бухари. Какъв шанс имаха в битка на непознат терен, срещу хора свикнали с планинския климат?
Щом султанът ме вижда, помисля, че му се е явил ходещ мъртвец.
– Ах, Нус-Нус, и теб ли ще изгубя? – Когато осъзнава, че голяма част от кръвта по мен е чужда, ме придружава до потока и ми помага със собствените си ръце да се измия, а когато вече съм чист, ме прегръща като баща. Не зная какво да кажа или направя; боя се, че съзнанието му е размътено. По-късно ми хрумва, че вероятно съм бил олицетворение на всички верни нещастни бухари, които беше загубил през деня, всички лоялни войници от равнините и джунглите на моя регион и това е неговият начин да потърси изкупление за това, че ги е изпратил на сигурна смърт.
Исмаил е принуден да моли за примирие: дори той осъзнава, че не може да победи Аит Атта на тяхна територия. Някои от вождовете им слизат от хълмовете и султанът заколва камила със собствените си ръце в чест на обета си, че берберите ще живеят независимо и ще бъдат освободени от данъци. В замяна племенните вождове се кълнат в солидарност срещу общите врагове: християните. Това споразумение е бутафорно, както е известно на всички ни, прави се единствено заради запазване на достойнството, тъй като берберите и без друго не плащат данъците си, а няма опасност християнските войски да застрашат този отдалечен район на кралството. Все пак споразумението включва обещание за безопасно пътуване през Атласките долини. Това огорчава султана – огромно унижение. Убеден съм, всички осъзнаваме, че той няма никога да забрави или да прости.
23
Имам син! Трудно е да се повярва, че такова идеално малко създание може да произлезе от подобен съюз, да не говорим за кървавата история около раждането му. Всеки ден прекарвам часове да се взирам в него, сякаш може да изчезне като в сън. Гледам ококорените му очи и тъничките му къдрици, мъничките му краченца, всяко от миниатюрните му пръстчета, което си има става и нокътче. Не мога да опиша точно цвета на кожата му: прилича на гъста сметана с капка кафе; нежната вътрешност на бадемова ядка; черупката на яйце или пуха под кокошата перушина едновременно, и същевременно нито едно от тези неща. И на фона на това светло маслиненокафяво, очи в най-невероятното лазурносиньо. Плачът му е като на оплаквачка, а апетитът – като на лъв. Що за чудо на природата е вълшебното ми смесено дете! Дали някоя жена е раждала такова забележително бебе?
Въпреки че ме заливат подобни чувства, осъзнавам, че това се дължи на майчинството, вероятно се случва на всички жени и не съм съвсем обективна. Но не ме е грижа. Това бебе е същинско чудо и го обожавам до такава степен, сякаш пред мен лежи заспало собственото ми сърце. Настъпват моменти обаче, в които горещите вълни са заменени от студени и ме обзема страх, че нещо лошо ще се случи с момченцето ми. Когато получа подобен пристъп, дори не мога да спя.
Момчето е кръстено Мохамед, не по мой избор, а според широко разпространена тук традиция за името на първородния син. Аз го наричам Момо.
Зидана ме посещава всеки ден под един или друг предтекст; също така всеки ден разповива Момо и провежда щателно инспекция. Вдига го и оглежда мъничкото му телце, изпълнена с любопитство, след това се смее и си тръгва, без да каже дори дума. Често изпраща малки подаръци – печени ядки или сушени плодове, бонбони, а веднъж прати незабравим дар – плато захаросани скакалци, – но аз съм наясно, че не трябва да вкусвам нищо от онова, което ми е пратила, не давам дори на Амаду да опита, въпреки наставленията на Нус-Нус.