Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
Когато един от каидите глупаво напомня, че след като сме "мусафир", пътници, имаме законното право да отложим постенето до завършване на кампанията си, Исмаил овладява голямото си желание да обезглави нахалника и просто го понижава до водач на мулета в края на колоната.
– Тръгнали сме на свята мисия, за да защитим владенията на Господ! – гневи се той. – Кому е нужен хляб, когато сам Бог ни дава сили?
Никой не се осмелява да изтъкне, че на божиите воини също им е спестен постът.
И така, ние продължаваме с празни стомаси през кристално ясните дни, конете вървят през снега, който е толкова бял, че ни заслепява. През нощта милионите звезди блестят над главите ни, воят на чакалите кънти във въздуха и обсебва сънищата ни.
Започваме да се спускаме от планината точно след залез слънце, без да сме видели жива душа с изключение на няколко дрипави овчари в продължение на седмици път и приближаваме малко селище, сгушено в долината. От открития огън се издига дим; цяла овца се върти на шиш. Щом приближаваме, възрастен мъж с дрипава роба и мърлява чалма се просва по очи пред коня на султана.
– Добре дошли, господарю! Портите на рая са отворени, тези на пъкъла са затворени. Шейтанът е здраво окован, а джиновете са заключени. Умолявам ви, нарушете поста, присъединете се към покорните ви поданици.
Исмаил остава толкова зарадван, че весело сяда на една от протритите постелки, наредени край огъня, споделя храната на селяните и се възползва от девицата, която предлагат за леглото му тази вечер. Не нося дневника със себе си заради жлъчната забележка на великия везир, а и не ми казват как се пише името на момичето: никой от тези хора не може да пише или чете. Те повтарят звуците, докато се ориентирам и го записвам с подострена тръстикова пръчка и мастило от пепел и вода върху парче лен. През цялата нощ не мога да мисля за друго освен за Алис. Моля се да е добре и се чудя дали ще оцелея в битката, която предстои, щом стигнем утре в Тафилалт.
21
Какво направих? Опитвам се да не мисля за това, но сякаш съм обладана от някакъв дявол. Споменът за похотливата целувка, която откраднах от своя приятел, която го отблъсна от мен, засрами го и го притесни, не спира да ме преследва още по-горещ отпреди. Припомням си също и гледката на голото му тяло в онзи ужасен ден, когато султанът полудя – същинска скулптура от обсидиан. Сигурно съм обсебена от някой зъл дух, който расте и събира сили с всеки изминал ден в корема ми. Несъмнено ще родя чудовище.
Опитвам да се помоля, но ми се струва лицемерно да изричам християнски молитви, след като съм се отрекла от вярата си. Объркването ми ме предизвиква да потърся маалема, която дава религиозни наставления на жените в харема наред с практически съвети за бродериите им. Тръгнахме толкова набързо от Мекнес, че никой не се сети да ѝ нареди заедно с торбите с къна, разноцветни мазила, бижута, захаросани плодове и топове сатен да вземе и макраметата и коприната и те бяха оставени в двореца, но не липсваха твърде много на никого, че да бъдат пратени роби да ги донесат.
Вече зная малко арабски, но още не ме разбират добре. Показвам ѝ преведения Коран, който ми даде английската вероотстъпничка Катрин Трегена, и се опитвам да обясня какво искам – някакви наставления по светата книга, – но тя я хвърля далече, сякаш е отровна, плюе върху дланите си и ги бърше в полите на робата си. После си тръгва набързо, като си мърмори нещо, и оставам с убеждението, че съм ѝ нанесла непоправима обида, но след малко се връща с малко томче, подвързано красиво със зелен и златен марокен. Отваря го на последната страница, започва да движи пръста си отдясно наляво под символите и мърмори напевно. Звучи ритмично, повтарящо се, хипнотично. Въздейства дори на маймунката. Тя лежи кротко, свита в краката ми, и гледа, без дори да мига. Нус-Нус ме е научил малко на арабски и различавам някои от думите в молитвите на жената. Слушам звуците, заучавам ги наизуст и ги повтарям като папагал, а маалема от време на време прави жестове в опит да ми обясни значението. Така научавам, че Ал-Фатиха означава "откриване", тя ми подсказва, като допира дланите си и след това ги отделя, сякаш се отварят на панти; че във вярата им Господ има различни имена. Маалема е доволна от мен. Потупва ръката ми, бърбори и наперено се движи наоколо с новооткрита гордост. Очевидно съм най-добрата ѝ ученичка, изпитание за уменията и способността ѝ да убеждава.