Момичето от Дания

Този спомен обаче нямаше да се споменава в некролога, ня- маше да пише и как опияненият от бира Айнар се изпика в канал, когато продаде първата си картина. Пристигна в Копенхаген съвсем млад, с широки на кръста туидени панталони и колан, на който пробиваше допълнителни дупки с пирон и чук. Приеха го в Кралската художествена академия със стипендия за момчета от провинцията; никой не очакваше да се захване сериозно с рисуване, а само да научи някоя и друга техника за композиция и да се върне в блатото, където да рисува сцени с бог Один под стрехите на общинските сгради в Северен Ютланд. Но един следобед в началото на пролетта, когато въздухът изпълваше дробовете с мраз, в Академията се отби мъж с наметало. Картините на студентите бяха окачени по коридорите и по стените на централното стълбище с белия парапет, където години по-късно Грета щеше да хване лицето му в ръце и да се влюби в него. Там висеше и малкият пейзаж на черното блато в позлатена рамка, купена с парите, които бе припечелил като се подлагаше на медицински експерименти в болницата.

Мъжът с наметалото говореше тихо и из коридорите на Академията се разчу, че е търговец на картини от Париж. Тъй като носеше широкопола шапка с кожена лента, студентите не успяваха да видят очите му. Над устата му се забелязваше малък рус мустак, а след него като дим от автомобил, се носеше лек мирис на печатарско мастило. Директорът на Академията по онова време, хер Румп, по-малко талантлив наследник на хер Г. Румп, се представил на непознатия и го повел по коридорите със сиви подове, които се метяха от осиротели момичета, твърде малки, за да забременеят. Румп се опитал да накара непознатия да спре пред платната на любимите му ученици – момичета с дълги коси и стегнати гърди и момчета с масивно телосложение. Но мъжът с наметалото – за когото разправяха, че казал, макар и никой да не можеше да го потвърди, "Надушвам таланта" – не се поддавал на предложенията на хер Румп. Непознатият кимнал, когато стигнали до картината с мишка и сирене на Гертруд Грубе, момиче с толкова жълти и пухкави вежди, че все едно имаше на лицето си пера от канарче. Спрял и пред изображението на продаваща сьомга жена на Софус Брандес, момче, чийто баща бе убит на ферибот за Русия заради един поглед към младата булка на убиеца. А после мъжът с наметалото спрял пред малкия пейзаж на черното блато на Айнар. На картината блатото бе изобразено през нощта, дъбовете и върбите представляваха просто силуети, а земята бе тъмна и мокра като масло. В ъгъла, до слюден камък, малко кученце спеше на студа. Едва предишния ден хер Румп бе заявил, че е "твърде мрачна за датската школа" и ѝ бе отредил незавидното място на стената до килера, където сирачетата държаха метлите си и се преобличаха в престилките без ръкави, които хер Румп ги караше да носят.