Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
Джайде гледаше втренчено снимката. После стана и започна да крачи напред-назад.
— Трябва да е търговското. — Върна се в ума си към нощта на котвените площадки и мъжа, който ги наблюдаваше отдалеч, него и белоризците му. Наблюдаваше ги спокойно, небрежно почти. Презрително. А после изплю струйка сок от бетел, червена като кръв, и потъна в мрака. — Трябва да е търговското.
— Може да са били фаранги или Торният лорд — той отдавна ти има зъб, още откакто отказваше да участваш в уговорени мачове. А може да е някой от другите кръстници, някой жао пор, който е загубил пари от контрабанда, която ти си пресякъл.
— Никой от тях не би паднал толкова ниско. Трябва да е било търговското. Има един тип…
— Стига! — Прача удари с длан по бюрото. — Всеки би паднал толкова ниско, при това без да се замисли! За нула време си създаде куп врагове. Дори от двореца ми се оплакаха. Може да е всеки.
— Мен ли виниш?
Прача въздъхна.
— Няма смисъл да търсим вина. Стореното — сторено. Ти си създаде врагове, защото аз ти позволих. — Опря чело на ръцете си. — Трябва да се извиниш публично. Да им дадеш нещо, за да се успокоят.
— Няма.
— Няма ли? — Прача се изсмя горчиво. — Забрави за тази своя глупава гордост. — Посочи снимката на Чая. — Какъв ще е следващия им ход, как мислиш? Не е имало такива грозни времена от последното Разширение насам. Пари на всяка цена. Богатство на всяка цена. — Намръщи се. — Все още има надежда да си я върнем. Но ако ти продължиш постарому? — Поклати глава. — Със сигурност ще я убият. Тези хора са животни. А ти… Ти ще се извиниш публично за действията си на котвените площадки и ще бъдеш понижен. Ще бъдеш прехвърлен, вероятно на юг, където ще се занимаваш с жълтите карти и бежанските лагери. — Въздъхна и отново погледна снимката. — И ако сме много, много предпазливи, и извадим много, много голям късмет, може би ще си върнеш Чая. Не ме гледай така, Джайде. Ако още беше на ринга за муай тай, бих заложил и последната си бахта на теб. Но тази битка е друга. — Прача се наведе напред и го погледна умолително. — Моля те. Направи каквото ти казвам. Наведи се пред тези ветрове.
12.
Откъде можеше да знае Хок Сенг, че проклетите котвени площадки ще бъдат затворени? Откъде можеше да знае, че всичките подкупи, които беше раздал, ще отидат на вятъра заради Тигъра на Банкок?
Потръпна при спомена за срещата си с г-н Лейк. Как беше коленичил пред онова бледолико чудовище като пред бог някакъв, как му се кланяше и удряше чело в пода, докато онзи крещеше, псуваше и мяташе вестници по главата му, всичките със снимката на Джайде Роянасукчай на първа страница. Тигъра на Банкок, истинско бедствие сам по себе си, като да беше излязъл от тайландската демонология.
— Кун… — Хок Сенг се беше опитал да възрази, но г-н Лейк го прекъсна.
— Ти ми каза, че всичко е уредено! — изкрещя бледоликият. — Дай ми поне една причина да не те уволня!
Хок Сенг се сви още повече и овладя гнева си. Може би ако изложеше разумен аргумент в своя защита…
— Кун, всички изгубиха стока. Виновни са онези от „Карлайл и синове“. Господин Карлайл е прекалено близък с търговския министър Аккарат. Постоянно дразни белоризците. Постоянно ги обижда…
— Не сменяй темата! Водораслените резервоари трябваше да минат през митницата още преди седмица. Каза ми, че си дал подкупите. А сега излиза, че си задържал част от парите. Не е бил Карлайл, ти си бил. Ти си виновен.
— Не, кун, виновен е Тигъра на Банкок. Той е истинско природно бедствие. Земетресение, цунами. Откъде можех да зная, че…
— Писна ми да ме лъжеш. Мислиш си, че понеже съм фаранг, значи съм глупав? Че не виждам как манипулираш счетоводните книги? Как мамиш и лъжеш, и…
— Не лъжа…
— Не ми пробутвай тъпите си извинения! Думите ти не струват нищо. Не ми пука какво ще кажеш. Не ми пука какво мислиш, какво чувстваш, какво казваш. Интересуват ме единствено резултатите. Или ще вдигнеш надеждността на четиридесет процента за един месец, или се връщаш в кулите на жълтите карти. Избирай. Имаш един месец, преди да те уволня и да намеря друг мениджър.
— Кун…
— Разбра ли?
Хок Сенг се взираше горчиво в пода, доволен, че чудовището не може да види изражението му.
— Разбирам, Лейк Зианшенг. Ще направя както искате.
Чуждоземският дявол дори не го изслуша докрай — врътна се и излезе от офиса. А това беше толкова тежка обида, че Хок Сенг сериозно се замисли дали да не излее киселина върху големия сейф и да духне със спецификациите. Тласкан от нажежения си до бяло гняв, Хок Сенг стигна чак до канцеларския шкаф, преди здравият разум да надделее.