Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Капитан Ролф потропна с облечен в кожа пръст по страничната облегалка на кушетката, задържайки поглед върху пристанището още миг – сякаш за да се увери, че „Морският дракон“ е на сигурно в кея, – и най-сетне обърна очи към тях.
– Свалете си качулките. Държа да знам с кого разговарям.
Дориан се скова, но Роуан отвърна:
– Сервитьорката ти загатна, че много добре знаеш кои сме.
Коварна полуусмивка подръпна устните на Ролф, в чийто горен ляв ъгъл личеше малък белег. Дориан се надяваше да му е спомен от Елин.
– Сервитьорката ми е прекадено бъбрива.
– Тогава защо я държиш?
– Радва окото, а това е рядкост на острова – обясни Ролф, изправяйки се на крака.
Висок беше колкото Дориан и бе облечен в семпъл, но добре ушит черен тоалет. Елегантна рапира висеше от единия му хълбок, придружена от кинжал за париране със същата форма.
Роуан изсумтя, но за изненада на Дориан свали качулката си.
Морскозелените очи на Ролф просветнаха – несъмнено заради сребристата коса, заострените уши и леко издължените кучешки зъби на спътника му. И татуировката.
– Човек с вкус към мастилото, също като мен – отбеляза Ролф с одобрително кимване. – Струва ми се, че ще се разбираме, принце.
– Елф – поправи го Роуан. – Елфите не са човеци.
– Въпрос на изказ – отвърна Ролф, насочвайки вниманието си към Дориан. – Значи, ти си кралят, за когото се вдигна такава шумотевица.
Дориан най-сетне махна качулката си.
– Е, и?
Ролф посочи с покритата си с ръкавица ръка към писалище, отрупано с хвърчащи листове и с две кресла отпред. И то беше изтънчено като собственика си, но грохнало – от старост, дълга употреба или преживени битки. А ръкавиците на Ролф... Дали скриваха картите, татуирани отдолу?
Роуан кимна на Дориан да седне. Пламъците на запалените из целия кабинет свещи затрепкаха, докато двамата минаваха край тях на път към креслата.
Ролф заобиколи купчините листове по пода и зае своето място зад писалището. Резбованият му стол с висока облегалка приличаше на трон от някое далечно кралство.
– Изглеждаш ми учудващо спокоен за крал, който току-що е бил обявен за предател на собствената си корона и е свален от престола.
Дориан се радваше, че точно в този момент беше зает да сяда на креслото.
Роуан обаче повдигна вежда.
– И откъде имаш тази информация?
– От вестоносците, които пристигнаха вчера – отвърна Ролф, облегна се назад в стола си и скръсти ръце. – Херцог Перингтън, а може би трябва да го нарека крал Перингтън? Издал е декрет, подписан от повечето адарлански лордове и дами, в който обявява теб, Ваше Величество, за враг на кралството ти и твърди, че е освободил Рифтхолд от твоите лапи, след като с кралицата на Терасен сте избили множество невинни хорица миналата пролет. Освен това е споменато, че всеки твой съюзник – той кимна към Роуан – също е враг на кралството. И че армията му ще ви смаже, ако не се предадете.
Главата му се изпълни с тишина. Ролф продължи, но с малко по-смекчен тон.
– Брат ти е бил обявен за наследник на Перингтън и коронован принц.
О, богове! Холин беше още дете, но въпреки това... нещо в него беше изгнило, загнояло...
Беше ги оставил там. Вместо да се справи някак с майка си и брат си, им беше казал да не мърдат от планината, където сега бяха като агнета, обградени от глутница вълци.
Щеше му се Каол да беше с него. Времето да спре, за да може да поправи всички напукани парчета от себе си, да ги подреди поне някак, ако не в някогашния им ред.
Ролф продължи:
– Ако съдя по изражението ти, появата ти наистина има нещо общо с това, че Рифтхолд е разрушен и жителите му бягат накъдето им видят очите.
Дориан отблъсна коварните мисли и провлачи:
– Дойдох да разбера на чия страна в този конфликт си ти, капитане.
Ролф се приведе напред в стола си и опря предмишници на писалището.
– Явно наистина си отчаян. – Той надникна към Роуан. – А твоята кралица също толкова отчаяна ли е за помощта ми?
– Моята кралица – отвърна Роуан – не е предмет на този разговор.
Ролф само се усмихна на Дориан.
– Искаш да знаеш на чия страна съм? На онази, която стои надалеч от моята територия.
– Носят се слухове – подхвана с равен глас Роуан, – че най-източната част от този архипелаг вече не е твоя територия.
Ролф задържа погледа на Роуан. Секунда. Две. По челюстта на капитана потрепна мускул.
Той свали ръкавиците си, разкривайки ръце, татуирани от върховете на пръстите до китките. Обърна ги с дланите нагоре и им показа карта на островната група, но тогава...