Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
— Хайде да се държим разумно. Искам само лодката и златото. Ти си скрил предостатъчно пари на други места.
Мендарк потърси с поглед помощ от Талия, но тя беше толкова замаяна, че трудно проумяваше какво става.
— Искаш да видиш и мен мъртъв — допълни Мендарк.
Пендер стоеше точно зад него и прошепна нещо в ухото му. Мендарк трепна.
— По-бързо! — подкани ги Тилан. — Или ще пронижа с копне това хлапе.
— Не ми е никаква! — троснато отвърна Мендарк.
Лилис се смръзна.
— Мини зад мен — каза й Осейон и момичето охотно са скри, надничайки между ръката и тялото му.
— Гребете натам — нареди Пендер на моряците.
— Не пипайте веслата… — възрази Мендарк, но лодката вече доближаваше стълбата.
Щом докосна пристана, Черт са хвана за дъските, а Тилан се спусна колебливо по проядената стълба.
— Черт, вържи въже за стълбата — тихо поръча Пендер. — А ти, мъжаго, хващай веслата и се приготви да гребеш като побеснял.
Осейон седна на дъската и стисна дръжките на веслата с превързаните си пръсти.
— Оставете сандъците — заповяда Тилан и неспокойно погледна към горния край на стълбата.
— Какво има? — заяде се Мендарк. — Изсули се дотук без разрешение от хлуните ли? По-скоро ще хвърля златото в морето, отколкото да ти го дам доброволно.
Тилан повика стражниците. Те се наредиха по стълбата, а шестият стъпи в лодката.
— Стига сте се помайвали!
Стражът си опита силите с първия сандък, но откри колко е тежък. Все пак го повдигна до коленете си, но тогава Черт, който още се държеше за пристана, разклати лодката безмилостно. Стражът залитна и изтърва сандъка върху крака си. Изрева от болка.
— Напънете ги тия весла! — изръмжа Пендер.
Лодката отскочи назад, въжето се изопна и откърти долната половина на стълбата от кея. Тилан и стражниците се вкопчиха отчаяно в кея.
— По-силно! — кресна Пендер.
Прогнилото дърво се прекърши при краката на Тилан. Стражниците цопнаха във водата и, влачени от лодката, се замятаха безпомощно под тежестта на кожените си доспехи.
Черт запрати и пострадалия страж при тях, клъцна въжето и лодката се отдалечи бързо. Докато Тилан се покатери и грабне копие, вече се бяха скрили зад гъсто наредените подпори на кея.
„Танцуващата гъска“ тъкмо се подаваше изпод скриващия я кей и от носа отекна вик:
— Черните юмруци!
Стрела от арбалет се заби в подпората до главата на Пендер.
През дъждовната пелена към тях се носеше ниска черна галера, задвижвана от усилията на мнозина гребци. Пендер не се подвоуми.
— Назад!
Лодката се завъртя върху гребена на вълна и се стрелна обратно в спокойствието и сумрака под кея.
— Ами сега? — изпъшка Мендарк.
— Няма как, ще се опитаме да ги изпреварим — отсече лодкарят.
— Да изпреварим галерата?!
— С този вятър шансът не е малък. А и по-добър нямаме. Не се ли измъкнем до десетина минути, няма да им избягаме. Готови ли сте?
Мендарк кимна — знаеше, че не могат да умуват повече. Пендер насочваше лодката на зиг-заг под пристанищния град. Стигнаха до края му на друго място. Денят бе настъпил. Патрулиращият кораб не се виждаше никъде. Двамата мълчаливи моряци закрепиха горната половина на мачтата. Пендер бавно пусна лодката напред, още малко…
— Сега!
Моряците загребаха усърдно. Лодката се движеше мудно сред високите вълни. Платното се вдигаше на тласъци. И тогава галерата се показа бързо зад ъгъла на кея, килната леко към единия борд. Носът й разхвърляше пяна. Морякът в наблюдателницата посочи и корабът зави към тях.
Мендарк ахна, Лилис пропълзя под дългата ръка на Талия. Пендер най-сетне опъна платното. То се изду от бурния вятър и разклати опасно лодката. Моряците прибраха веслата, рулят се завъртя. Понесоха се все по-устремно право към галерата, която се плъзгаше недалеч от ръба на кея.
— Наведете се! — извика Пендер.
— Няма да стане — възрази Мендарк, предвидил ответния ход на враговете. — Щом пресечем пред тях, ще се завъртят и ще ни изтърбушат.
Пендер отклони лодката още малко от кея и галерата също промени курса.
— Няма да успеем! — вайкаше се Мендарк.
За всички беше очевидно, но Пендер упорстваше.
— Наведете се! — ревна им повторно.
В последната възможна частица от секундата рязко завъртя руля, лодката прелетя в тясната пролука между по-големия съд и края на кея и натроши незнайно колко весла по този борд. За миг-два не се виждаше нищо освен парчетии и подхвърлени над скамейките гребци, после лодката се плъзна с трясък по корпуса близо до кърмата, отърка отсрещния си планшир в една подпора сред болезнен дъжд от откъртени миди… и изведнъж бяха на открито. Отдалечаваха се на изток по залива по-бързо, отколкото малката лодка бе плавала досега.