Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
— Четвърт сега, четвърт тогава и останалото в Зайл — възрази лодкарят. — Предстоят ми големи разходи.
— Както искаш.
Протегна й ръка да скрепят сделката и тя я стисна безмилостно. Пендер трепна. Талия отброи в скута си телите, равни на една четвърт от цената, и му ги даде. Шанд се изправи, тя го прегърна.
— Дано се видим пак. Още веднъж ти благодаря.
— Ще се видим. Върни се оттам, където минахме.
Щом Талия излезе, двамата седнаха до масичката. Съдържателят отново им напълни чашите.
— Можеш да й вярваш — успокои го старецът.
— А на Мендарк?
— Погрижи се интересите ви винаги да съвпадат.
Пендер изсумтя и попита:
— А какво да направя за тебе?
— Искам да потегля на север още тази вечер, щом се стъмни.
Шанд извади от джоба си сгъната карта. Приведоха се над нея, обсъдиха ветрове, течения и приливи, къде човек може да се запаси в тези смутни времена и още какво ли не. Когато опразниха чашите, Шанд кимна.
— Колко искаш?
— Два тела — разсеяно отвърна Пендар и си стиснаха ръцете.
Старецът веднага му даде златните монети, които за него си бяха цяло състояние. Очакваше да се прости с повече пари. Сега оставаше да се вмъкне в пристанищния град и да намери Каран. Но самоувереността му се бе възвърнала. Знаеше, че отново има силите да се справи. Само че първо трябваше да се отбие при Юлис.
16. Бедата не идва сама
Беренет топна в масло точилото и пак го плъзна по острието на меча си. Чакането изопваше нервите им докрай, хлуните се държаха толкова враждебно, че Мендарк очакваше да ги предадат всеки миг. Вече няколко дни домакините не разрешаваха на никого от бегълците да напуска задушната стаичка. Мендарк се стряскаше от всяко скрибуцане на кея, от всяка стъпка пред вратата.
— Ами ако Пендер не дойде? — промърмори той, подръпвайки кичур от косата си. — Ами ако е клопка?
— Тогава ще отнесем със себе си в отвъдното мнозина от тях — отвърна Беренет.
Наперен както винаги, той като че понасяше невъзмутимо окаяните условия, само неспирно остреше меча си.
— Няма ли най-сетне да прибереш проклетото желязо в ножницата! — не издържа Талия.
Беренет я изгледа косо изпод черните си вежди и застърга с камъка по другата страна на острието.
В ранното утро на третия ден след срещата на Талия с Пендар вратата се отвори със замах и шестима намусени хлуни им заповядаха да излязат. Тръгнаха по лабиринта от проходи на кея.
— Къде ни водят? — прошепна Лилис.
— Към лодката, надявам се — успокоя я Талия, макар да подозираше, че вървят към смъртта си.
Най-после стигнаха до края на кея откъм морето, където вятърът брулеше с вой лицата им. Небето тъкмо избледняваше.
— Слизайте! — заповяда един от хлуните.
Далеч под тях вълните блъскаха с грохот подпорите.
Лилис надникна над ръба. Стълба, която не вдъхваше доверие, се спускаше отвесно няколко етажа до миниатюрен пристан.
— Размърдайте се! Лодката ви идва!
Мендарк се огледа, но никъде не зърна лодка между разпенените гребени на вълните. А в сумрака наоколо се събра цяла тълпа хлуни и копията в ръцете им приличаха на гора. Той се поклони на старшия и протегна ръка, но онзи го отблъсна. Изражението му беше по-мрачно и от бурното море.
В този момент иззад далечния край на кея се показа галера. Всички се притаиха в сенките, докато бойният кораб отмине. „Предали са ни“ — мярна се в ума на Талия и тя се взря в Мендарк, който обаче явно бе претръпнал.
— Тази стълбичка ми се вижда съмнителна — подхвърли Талия. — Аз ще я пробвам.
Спусна се предпазливо, наметалото й плющеше на вятъра и се усукваше. Момичето веднага тръгна надолу след нея. Щом стъпиха на дъските, огромна вълна се разби в пристана и бутна Лилис към ръба. Талия се пресегна и я сграбчи, задържа се, като обви с крак последното стъпало. Двете хванаха стълбата, за да я крепят, докато слязат останалите.
А лодка нямаше. Талия беше убедена, че Пендер е взел парите и е хукнал да ги издаде.
Зад тях подпорите се редяха като колони на храм. Откъм морето дори най-долният етаж беше високо над водата. Смразяващ южен вятър носеше суграшица и скимтеше между дебелите дървени стълбове, лепеше по тях зърнеста ледена покривка. Духаше непрестанно от няколко дни и вдигаше вълни, стигащи до мачтите на по-малките съдове.
Втора галера се мярна смътно и пак се скри в мъглата.
— Преметнал ни е — заяви Беренет и изтри водните капки от лицето си.
Мустаците му провисваха, от тях се стичаха струйки.
За разлика от другите Лилис не се поддаде на тревогата. Имаше си нови ботуши и топли дрехи, беше сита — а това бе много повече, отколкото дори мечтаеше да има през последните седем години. Утрешният ден беше далеч, за какво да се безпокои?