Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
Фарът пак примигваше, може би повтаряше съобщението. Всички в лодката гледаха със свити сърца как облаците се разкъсват и през мъглата мъждивото слънце осветява Двата носа — северния и южния, побелелия остър връх на Рунтавия камък, бушуващото море и сивата кула на фара.
— Сега вече ще ни видят! — натърти Пендер.
И щом стигнаха до гребена на следващата вълна, Осейон се провикна:
— Виждам ги! Един… два… три.
Огледаха се накъдето им сочеше. Черна галера досущ като онази, която ги нападна, а по-назад още две. Едва ли повече от една морска миля ги делеше от лодката.
— Три! — тежко отрони Пендер. — И ни връхлитат като буря.
Лодката пропадна в браздата между вълните, дъските стенеха.
Талия чувстваше главата си ката презряла тиква. Стана, но се олюля.
— По-кротко! — скастри я Мендарк.
Тя седна и се хвана за главата.
— Боли ли те? — попита Лилис и опря студената си ръка в челото й.
— Много — призна Талия и изтри две-три сълзи от бузата си. — Но след малко ще се оправя.
Пак се заизкачваха по вълна. Горе вятърът ги блъсна с такава сила, че раниците изпопадаха на дъното в плискащата се вода.
— Влиза повече! — кресна Черт, докато преподреждаха багажа. — Почти не смогвам.
— Талия, отивай при него и изгребвай! Осейон, изливай и ти колкото можеш с това. — Пендер му подхвърли черпака. — Лилис, под скамейката има гърне. Мендарк, ти какво умееш? Някаква гъста мъглица ще ни дойде много добре сега, нали така!
— В такъв вятър никой не може да го направи — възрази Мендарк унило. — Колко ни остава до морето?
— Горе-долу цяла левга. Далечно е, нали така! Е, не можеш ли да ги пръснеш на парчета с пламъци от пръстите си или да извадиш някое чудовище от дълбините, за да ги потроши с опашката си? Все някоя от клюките за тебе трябва да е вярна!
— За да извадя чудовище, трябва да има някое наблизо. Как да го направя от рибка?
Пендер не се отказваше лесно.
— Слушал съм легенди за великите магьосници, които разпердушинвали кораби с един удар.
— Ами да, легенди — подчерта Мендарк. — Удар, но с какво? И Тайното изкуство се подчинява на законите, управляващи материята и енергията. Корабът е изработен хитроумно да устоява на жестоки бури, да плава по моретата. Как съзнанието да призове още по-могъщи стихии, как да ги оформи и насочи? За това имам нужда от глава колкото твоето морско чудовище. Изобщо не разбираш за какво говориш.
— А на какво си способен?
— Говоря ти за пределите на силите си — никой от нас няма такова могъщество, както човек не е способен да надбяга кон. Ако оня кораб имаше опасна слабост, да речем клин, който при разхлабване ще разпилее парчетата му… И ако аз знаех за клина, може би щях да го изтръгна, за да потопя кораба, колкото и страдания да ми струва това после. Нищо повече не мога да сторя. Иначе ние — майсторите на Тайното изкуство, отдавна да бяхме поробили всяко друго същество на Сантенар. Пък и за ума е много по-лесно да измисли гибелни оръжия, а за ръцете — да ги създават…
Лодката за миг се откъсна от водната повърхност и се стовари в браздата между вълните. Мендарк се просна на дъното, върна се на скамейката и си избърса лицето.
— Добре де, ами бълването на огън? Сигурно дори ти умееш да мяташ огън, хайде — изгори ги!
Мендарк отвърна присмехулно:
— Повечето чудеса на магията, за които си слушал с увиснало чене и опразнена от пиенето глава, са илюзия, привидност. Не са истински. А за да накараш истински неща да се движат, да се променят или да се чупят, е необходим истински труд, и то неимоверен. Да, мога да извлека огън изпод ноктите си, но няма да подпали мокро дърво. Ех, да носеха буре с мазут на борда… щеше да видиш такова зарево, че да освети цял Туркад.
Мендарк се загледа печално към преследвачите.
— Шарлатанин и мошеник! — изсумтя под носа си Пендер. — Открай време си знаех.
— Имам нужда от нещо, с което да работя — омърлуши се Мендарк. — Пък и корабите са на твърде голямо разстояние от нас. Трябва да ги виждам, да ги познавам, преди да направя каквото и да било. Талия може би ще успее да ги обърка, тя е по-умела в илюзиите.
— Тогава се омитай на носа и изгребвай! — ревна му Пендер и щом Мендарк се заклатушка напред, добави: — Сипаничаво копеле на муле и пръч, безполезен си като оня Лиан от Чантед! Талия, при мен!
Осейон изливаше яростно вода през борда с черпака си, но белите му зъби лъснаха на тъмното лице, когато Талия го подмина лазешком. И тя беше слисана, че на лодкаря му се размина въпреки почти безнадеждното им положение. Лилис впи в него огнен поглед, вбесена от обидата към приятеля й Лиан, Пендер обаче и не подозираше колко е съгрешил в нейните очи.